Джуд Деверо - Алисия

Стивън погледна с усмивка стария си приятел.

— Тя предпочита да остане насаме с мен.

— Какво е станало с ръката ти? — попита загрижено Крис и посочи с глава напоената с кръв превръзка.

Стивън вдигна рамене.

— Малка неприятност. Ако вече сте се убедили, че сме живи и здрави след първата брачна нощ, можете да ни оставите сами. Жена ми има желание да превърже раната ми.

Мораг и Крис се усмихнаха с разбиране, хвърлиха бързи погледи към скования гръб на Алисия и излязоха.

Веднага щом вратата се затвори, Алисия се обърна към мъжа си със святкащи от гняв очи.

— Надявам се да умреш от загуба на кръв! — проговори злобно тя.

— Ела тук — нареди търпеливо той.

Въпреки мрачните мисли, които я измъчваха, тя се подчини. Стивън улови ръката й и я дръпна към леглото. Претърколи се към нея, завивката падна и разкри голото му тяло. Алисия почервеня и бързо вдигна очи към лицето му. Трябваше да се пребори с напора да докосне голата му кожа.

Стивън вдигна другата си ръка и помилва бузата й.

— Вероятно съм ти се подигравал твърде често и заслужавам да се отнасяш с мен така грубо. Искам обаче да ти кажа, че тази сутрин изпитах невероятна наслада с теб. — Той видя как бузите й се оцветиха в тъмночервено и продължи все така меко: — С какво бих могъл да те зарадвам?

— Искам да се прибера у дома — отговори спокойно тя. — Искам да се върна в планините, да видя клана си.

Стивън се надигна и докосна устните й със своите.

— Тогава ще тръгнем още днес.

Алисия се усмихна зарадвано и се отдръпна от него, но той задържа ръката й. Лицето й веднага се превърна в хладна маска.

— Ти нямаш доверие в мен, както и преди, нали? — попита тихо Стивън и погледна окървавената превръзка на рамото си. — Моля те да почистиш раната и да я превържеш.

Алисия го погледна равнодушно.

— Мораг ще се справи по-добре от мен. Тя ще се радва да те обслужи, нали я видях как те гледаше преди малко.

Стивън отметна завивката, скочи и я стисна в прегръдката си.

— Как ми се иска тези думи да бяха предизвикани от ревност! Не искам да ме превързва Мораг. Ти ме рани, ти ще ме превържеш.

Алисия не смееше да се помръдне, не беше в състояние да разсъждава разумно. Близостта му я замайваше. Припомни си какво бе изпитала, когато ръцете и устните му милваха коленете й, и потръпна. Отдръпна се колкото можеше по-далече и проговори сковано:

— Добре, ще те превържа. Колкото по-скоро свършим тази работа, толкова по-добре. Нали ще тръгнем още днес за планината?

Стивън кимна сериозно, седна на пейката под прозореца и се облегна назад. Голотата му не го тревожеше. Обърна се с усмивка към жена си и тя отговори на усмивката му. После рязко дръпна напоената с кръв превръзка и от раната отново потече кръв.

— По дяволите! — изкрещя Стивън и скочи от пейката. Улови със здравата си ръка тила й и дръпна главата й към себе си. — Ще ми платиш за това! Един ден ще проумееш, че всяка капка моя кръв е по-скъпоценна от чувството за мъст, което те гризе.

— Това ли е най-съкровеното ти желание? Предричам ти, че няма да се сбъдне. Омъжих се за теб само за да избегна кървавите вражди между сънародниците си. Ще пощадя живота ти само защото старият ви крал ще побърза да прати в дома ми кръвожадни англичани.

Стивън я блъсна с такава сила, че тя полетя и падна на леглото.

— Значи ти ще пощадиш живота ми? — попита подигравателно той. Кръвта се стичаше по рамото му, но той не й обръщаше внимание. — Ти си заслепена от омраза и не виждаш нищо друго. — Погледна я втренчено, после събра дрехите си от пода и с ядни движения обу панталона си. — След един час те искам в двора, готова за път — заключи властно той и затръшна вратата на спалнята.

Яздиха цял ден и спряха само веднъж, докато се смрачи. Колкото по на север отиваха, толкова по-леко ставаше на сърцето на Алисия. Тя съжаляваше само, че не може да препусне напред сама, защото колите с багажа налагаха по-бавно темпо. С шотландската си пестеливост тя виждаше в товара им само излишен баласт. Шотландецът носеше всичко, от което имаше нужда, на гърба на коня си. Англичаните настояха за обедна почивка, за да си сготвят ядене. Алисия беше твърде нетърпелива и не хапна почти нищо. Стивън буквално я принуди да обядва.

— Седни и яж! — заповяда сърдито той. — Какво си се разтичала? Само изнервяш хората ми.

— Твоите хора! А не мислиш ли за онези, които ме чакат в планините?

— Мога да се грижа само за тези, които в момента са при мен.

— Така значи! — Алисия скочи от мястото си, но изведнъж млъкна и седна отново. Някои от рицарите на Стивън не можеха да скрият любопитството си и ги зяпаха развеселено. Кристофър Одли й намигна дяволито. Алисия го харесваше, намираше, че е добре възпитан млад мъж, но в момента не можеше да го понася. Искаше й се колкото се може по-бързо да избяга от проклетата равнина.