Джуд Деверо - Алисия

Стивън легна до нея и зацелува лицето, ушите и устните й. Съблече я толкова бързо, че Алисия извика от почуда. Мъжът се изсмя гърлено и ръцете му потърсиха голите гърди. Езикът му играеше в устата й и Алисия не можеше да си поеме дъх.

— Кой съм аз? — пошепна той в паузата между целувките. Алисия не отговори, само потърка хълбоците си в неговите. Сърцето й биеше като безумно и въпреки че нощта беше студена, по кожата й блестяха капчици пот. Стивън зарови пръсти в косата й и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. — Кой съм аз? — повтори настойчиво той. — Искам да произнесеш името ми.

— Стивън — прошепна задъхано Алисия. — Ти си Стивън, а аз съм Алисия Макарън.

Мъжът избухна в смях и очите му заблестяха. Тя не забравяше родовата си гордост дори в миговете на страстта.

— А аз съм завоевателят, който ще покори Алисия Макарън — отговори гордо той.

— Никога! — прошепна гърлено Алисия. После стисна главата му с две ръце, дръпна я назад и опря зъби в гърлото му. — Кой е сега победителят?

Стивън се отпусна по гръб и я привлече върху гърдите си. Ръцете му продължаваха да милват бедрата и коленете й.

— Ако всички неприятели са като теб, англичаните ще бъдат вечните губещи. — В следващия миг той я вдигна във въздуха и я постави върху втвърдения си член. Алисия изохка високо от изненада, после от гърлото й се изтръгна дълбок сладостен стон. Тя се приведе напред и започна да се движи във все по-засилващ се ритъм. Стивън не помръдваше, за да й даде възможност тя да определи темпото. Когато усети, че възбудата й се приближава към върха, той я претърколи по гръб и тя го обви с ръце и крака, за да го усети още по-дълбоко в себе си. Страстта им се разтовари в обща, заслепяваща светкавица.

Изтощени от любовната игра, двамата потънаха в дълбок сън, без да отделят крайниците си. Телата им сякаш бяха залепнали едно за друго.

Алисия се събуди от вик на сова. Стивън лежеше върху нея широко разкрачен и я приковаваше към леглото. Тя си припомни изживяната страст и се намръщи недоволно. Страстта й беше отлетяла, разумът отново владееше непокорното тяло.

Крясъкът на совата й беше познат от детството.

— Там! — прошепна с обич тя. Стана бавно и много внимателно. Освободи тялото си от натежалите от съня крайници на Стивън. Облече се безшумно, намери обувките, които мъжът й беше хвърлил в ъгъла, и излезе от палатката. Раб, който спеше на прага, скочи и застана до нея с наострени уши. Стивън беше разпоредил лагерът да бъде пазен от стражи, които да се сменят на всеки три часа. Алисия изгледа презрително полузаспалия пост и се промъкна покрай него в гората. Синият плейд и черната коса я правеха невидима в мрака.

Тя тръгна по едва забележимата пътечка, пристъпвайки безшумно като котка. Изведнъж спря, усетила близостта на човек.

— Джейми може да се гордее, че е възпитал така добре дъщеря си — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.

Алисия се обърна и на лицето й изгря топла усмивка.

— Там! — прошепна зарадвано тя и се хвърли в прегръдката му. Мъжът я притисна силно до себе си, после я вдигна във въздуха и я завъртя.

— Добре ли си, мила? Как се отнасяха към теб англичаните?

Алисия стъпи на земята и направи опит да се усмихне.

— Дай да те видя!

Лунната светлина правеше косата на мъжа сребърна. В действителност той не беше толкова побелял. Среден на ръст, със здраво, гъвкаво тяло, с широки гърди и мускулести ръце, Там беше силен и здрав като никой друг. Той беше братовчед на баща й и най-добрият му приятел. Един от синовете му беше помощник на Джейми и падна заедно с него в бой срещу англичаните.

Там се засмя зарадвано и заговори:

— Твоите очи са по-добри от моите. Аз не мога да кажа добре ли си или не само като те гледам. Отдавна чакахме сгоден случай да те освободим от затвора, но се бояхме за сигурността ти.

— Нека първо да седнем.

— Имаш ли време? Чух, че си се омъжила.

Алисия прочете тревогата по лицето му, видя колко много бръчици са се прибавили към старите и въздъхна.

— Да, имам съпруг — отговори тихо тя и го потегли към близката скала. — Той е англичанин.

— Що за човек е? Ще остане ли в Шотландия или ще те отведе в Англия?

— Откъде да знам? Той е невероятно дързък и безогледен. Постоянно му разказвам за клана си, но той не желае да ме слуша. Убеден е, че английският начин на живот е най-добрият.

Там докосна бузата й. Много години беше гледал на нея като на своя дъщеря.

— Причини ли ти болка? — попита тихо той.