Джуд Деверо - Алисия

Там клекна и го изгледа учудено. Само преди секунда вратът на врага беше под ръцете му, а в следващия миг там нямаше нищо. Преди да успее да мигне, в гърлото му се опря остър нож.

— Не мърдай! — проговори задъхано Стивън. — Или ще ти прережа гърлото!

— Престани! — изкрещя задавено Алисия. — Стивън, пусни го веднага!

— Да го пусна? — попита смаяно мъжът й. — Та той искаше да те убие!

Там се изсмя гърлено и Стивън смръщи вежди.

— Да ме убие! — изфуча Алисия. — Ти си най-големият глупак, когото някога съм срещала. Ако ме заплашваше опасност, Раб щеше отдавна да се е вкопчил в гърлото му. Прибери си ножа, преди да си го наранил.

Стивън я послуша и се усмихна като замаян.

— Проклетото животно лежеше толкова тихо, че изглеждаше като мъртво. — Той потърка тила си. Имаше чувството, че гръбнакът му е счупен поне на две-три места.

— Той е прав, Алисия — намеси се Там. — Направи точно онова, което трябваше. Името ми е Там Макарън — обърна се той към Стивън и му протегна ръка. — Къде си се научил да се биеш така добре?

Стивън се поколеба само миг, после пое ръката на шотландеца и я разтърси здраво. Много му се искаше да просне Алисия на земята и да я напляска, както заслужаваше. Как смееше да го нарича глупак, след като се беше борил аз живота й!

— Стивън Аскот — представи се кратко той и се засмя. — Един от братята ми има същата структура като теб. Открих, че мога да го победя само по един начин. Трябваше да бъда по-бърз от него. Един акробат ме научи на няколко трика и оттогава често съм се спасявал от мечки като теб с бързо преобръщане.

— Вярвам на всяка твоя дума. — Там потърка носа си. — Боя се, че е счупен.

— О, Там! — извика загрижено Алисия и хвърли към Стивън поглед, изпълнен с омраза. — Трябва веднага да отидем в лагера, за да те прегледам!

Там не се помръдна от мястото си.

— Мисля, че първо трябва да попиташ мъжа си дали разрешава. Предполагам, че това е съпругът ти, нали?

В този момент Стивън усети искрена привързаност към шотландеца.

— Вече имам няколко белега, които го доказват.

Там избухна в смях.

— Да вървим в лагера. Надявам се, че ще намерим някое отворено буре бира. Освен това трябва да си поговоря със стражите. Как не са забелязали Алисия да се измъква от лагера! Цял отряд бронирани рицари не би вдигнал такъв шум.

— Шум! — изсъска вбесено Алисия. — Вие, англичаните, сте…

Там сложи ръка на рамото й, за да я накара да замълчи.

— Твоят мъж те е чул. Това е достатъчно. А сега върви напред и ми стопли вода, за да се измия. Имам чувството, че съм оплескан с кръв чак до ушите. — Той измери Стивън с благосклонен поглед.

— Почеркът ти е чудесен, момко.

Стивън се ухили доволно.

— Ако ме беше треснал само още веднъж в онова проклето дърво, гръбнакът ми щеше да се натроши на парченца.

— Така си и знаех — засмя се Там. — Нямаш достатъчно месо по ребрата. Аз съм по-добре подплатен.

— Пфу! — изръмжа презрително Стивън. — Ако бях дебел като теб, изобщо нямаше да мога да се движа.

Мъжете се засмяха и потеглиха към лагера.

— Стивън! — извика разтревожено Крис, щом стигнаха палатките. — Чухме шума, но мина много време, преди да разберем, че си излязъл от лагера. За Бога, какво е станало с гърба ти? И кой е този мъже теб?

Мъжете наскачаха от постелите си. Пажовете побързаха да запалят факлите.

— Няма за какво да се тревожиш, Крис — усмихна се Стивън. — Изпрати в палатката ми топла вода и отвори буренце с бира. Заповядай, Там!

Там огледа учудено вътрешността на палатката. Стените бяха облечени с бледосиня коприна, подът покрит с ориенталски килими. Той седна предпазливо на резбования дъбов стол.

— Хубав замък имаш — рече замислено той.

— Само пилее парите! — намеси се сърдито Алисия. — Толкова хора гладуват, а той…

— Аз плащам на мъжете, които са направили тази палатка, и мисля, че им давам достатъчно, за да си купуват добра храна — отговори ядосано Стивън.

Там погледна единия, после другия. В нейните очи имаше гняв и враждебност, но в неговите се четеше само търпимост и може би дори любов. Стивън го бе нападнал само защото беше помислил, че жена му е изложена на сериозна опасност.

Донесоха им гореща вода. Двамата се съблякоха до кръста и започнаха да се мият. Алисия прегледа носа на Там и го увери, че не е счупен. Гърбът на Стивън представляваше кървава маса. Кората на дървото беше одрала кожата на много места.

— По-добре се погрижи за мъжа си — подкани я спокойно Там. — Гърбът му е целият в кръв.