Джуд Деверо - Алисия

Стивън се обърна и я погледна право в очите. Забеляза как веждите й се вдигнаха в знак на съпротива и се усмихна самоуверено. Алисия побърза да сведе глава и се загледа в стиснатите си ръце.

Денят сякаш нямаше край. Двамата седяха начело на дългата маса. Мъжете ядяха и пиеха с наслада и шегите им ставаха все по-дръзки. Всичко се въртеше около предстоящата нощ и омразата на Алисия към всичко английско се увеличаваше с всяка минута. Никой не се съобразяваше с чувствата на младоженката. Тя беше само военен трофей.

Алисия не хапна почти нищо и пи съвсем малко. Напразно се опитваше да си внуши, че не й липсва смелост. Колко пъти беше водила нощните походи на клана си, когато отвличаха говедата на Макгрегър. Беше спала навън в снежна буря, увита само в наметалото си. Беше воювала срещу англичаните редом с баща си. Знаеше какво я очаква през нощта, но нямаше представа за чувствата, които придружаваха съвкуплението. Дали, след като станеше жена, щеше да се промени? Дали след това щеше наистина да принадлежи на Стивън Аскот, както си въобразяваше той? Мораг й беше казала, че нощите с истински мъж са приятно преживяване за жената. Алисия беше виждала мъже, които ставаха меки като восък, когато бяха влюбени. Беше виждала и жени, които бяха щастливи и весели, но когато се омъжеха, изпадаха в мрачно, тромаво униние. Изглежда в брачното легло ставаше и нещо друго, нещо тайнствено, което я плашеше особено много.

Когато Мораг пристъпи зад стола й и пошепна в ухото на господарката си, че е време да се оттегли в стаята си, лицето на Алисия побеля като сняг. Тя стисна до болка резбованата рамка на стола си и се изправи. Стивън я погледна и помилва окуражително ръката й.

— Мъжете ревнуват. Не им обръщайте внимание. Скоро ще се заключим в спалнята си и ще ги забравим.

— Бих предпочела да остана тук — отговори злобно Алисия и излезе след Мораг от голямата зала.

Старата прислужница не каза нито дума. Свали внимателно сребърната рокля и я прибра в раклата. Алисия беше като покорна кукла и се остави без съпротива да я съблече гола и да я завие до брадичката. Раб полегна на пода край леглото.

— Ела, Раб! — повика го Мораг, но кучето не се помръдна. — По-добре е да изпратите кучето навън, Алисия. Стивън няма да погледне с добро око на присъствието му в стаята.

— Боиш се за кучето, нали? — изфуча злобно Алисия. — Защо не се страхуваш за мен? Всички ли ме изоставихте? Раб ще остане тук.

— Престанете да се самосъжалявате. Щом всичко свърши, ще се чувствате много по-добре, повярвайте ми. — Мораг млъкна изведнъж. Вратата на стаята се отвори. На прага застана Стивън.

— Върви си, Мораг! — проговори задъхано той. — Излез бързо! Онези долу ще побеснеят от яд, като открият, че съм се измъкнал тайно. Не мога да ги понасям повече, разбираш ли? Не искам да слушам как говорят за Алисия. В ада да идат дано!

Мораг се ухили добродушно и сложи ръка на рамото му.

— Вие сте добро момче. — Тя се надигна към ухото му и зашепна съзаклятнически: — Внимавайте за кучето! — Помилва още веднъж ръката му, излезе от стаята и тихо затвори вратата зад себе си.

Стивън се обърна към Алисия и се усмихна. Тя седеше в леглото и черните й коси се спускаха на буйни вълни по бялата завивка, която беше вдигнала до брадичката. Пръстите на ръцете й бяха бели като лицето.

Стивън се отпусна тежко на ръба на леглото и свали кадифения си жакет. Изхлузи обувките от краката си и разкопча ризата.

— Много съжалявам, че сватбата ни не беше по-празнична — проговори спокойно той. — Къщата на сър Томас е много близо до границата и дамите се страхуват да идват тук.

В този момент по вратата затропаха с юмруци и той замлъкна.

— Не е честно, Стивън! — изреваха развеселени мъжки гласове. — Искаме да видим невестата! Ти ще я гледаш цял живот!

Стивън стана и се обърна към жена си, докато разкопчаваше колана и изваждаше камата.

— Ей сега ще се махнат. Пияни са и няма да ти сторят зло.

Той се съблече гол и се пъхна под завивката. Усмихна се, когато Алисия продължи да се взира с невиждащи очи в празното пространство. Протегна ръка и докосна меката й буза.

— Толкова ли съм страшен, че дори не смееш да ме погледнеш?

Изведнъж в очите й се появи живот и тя скочи от леглото. Грабна завивката, уви се бързо и се долепи до стената. Стреснатият Раб застана пред господарката си, за да я защити. Алисия се загледа като замаяна в Стивън, който остана на леглото. Голото му тяло, мускулестите крака, покрити със светли косъмчета, изглеждаха странно раними. Гърдите му бяха още по-широки, отколкото изглеждаха под жакета и ризата.