Джуд Деверо - Алисия

Стивън изля върху раната кофа гореща вода и въздъхна доволно.

— Трябваше да се бия с Роджър Чатауърт за жената, която ще стане моя съпруга.

— Да се биеш? — попита смаяно Крие. — Преди да дойда тук, говорих с Гевин и той ми каза, че не си имал никакво желание да се ожениш. — Той се усмихна меко и с копнеж. — Видях и съпругата на Гевин. Прекрасна е, наистина. Вдигнала е голям шум в двора.

Стивън само махна с ръка.

— В сравнение с Алисия Джудит е плаха сърничка.

— Алисия? Така ли се казва богатата шотландска наследница? Гевин я описа като дебела и грозна.

Стивън избухна в тих смях и насапуниса краката си.

— Грозна значи! Скоро ще я видиш и съм сигурен, че ще загубиш ума и дума. Можеш да се огледаш в блестящите й черни коси като в огледало. Когато грее слънце, те искрят като злато. Очите й са сини и бездънни, а брадичката е толкова гордо вирната, когато говори с мен, та човек би могъл да помисли, че се обръща към слугиня.

— Какво друго ще ми кажеш за нея? — попита любопитно Крис.

— Тя е прекрасна във всяко отношение — въздъхна замечтано Стивън.

Крис се развесели още повече.

— Не е честно! И двамата с Гевин имахте невероятен късмет в избора на съпруга. Все пак не разбрах защо е трябвало да се биеш за нея. Нали ти беше дадена лично от крал Хенри?

Стивън излезе от ведрото и улови хавлията, която му подхвърли Крис.

— Закъснях за венчавката с цели четири дни и се боя, че тя не може да ми го прости. Има странни представи за брака. Твърди, че като неин съпруг трябва да стана истински шотландец, дори да променя името си. Не съм съвсем сигурен, но предполагам, че Чатауърт е обещал да изпълни всичките й желания, само и само да стане неин съпруг.

— Без съмнение, тя му е повярвала — изпухтя презрително Крис. — Роджър умее да общува с жените, но не бива да му се има доверие.

— Организирахме турнир и когато го свалих от седлото, той ме нападна в гръб с боздугана си.

— Това копеле! Брат му Едмънд беше съшият — подъл и коварен. Не бих се учудил, ако и Роджър се окаже подлец. И ти въпреки това успя да спечелиш?

— Толкова побеснях от непозволената му атака, че едва не го убих. Всъщност, той ме помоли да го сторя и заяви, че като съм пощадил живота му, съм му нанесъл смъртна обида.

Крис погледна замислено приятеля си.

— Спечелил си си смъртен враг. Кой знае какво те очаква в бъдеще…

Стивън отиде до леглото, където бяха оставени сватбените одежди.

— Не мога да му се сърдя. Всеки мъж би пожелал жена като Алисия.

Крис се ухили с разбиране.

— Никога не си бил луд по жена.

— Никога не бях срещал жена като Алисия. — На вратата се почука и в стаята влезе млада камериерка, която носеше блестяща официална роба, извезана със сребърни конци. Тя погледна разплакано Стивън, който стоеше пред нея с увита около хълбоците кърпа. — Какво има? — попита нетърпеливо той. — Защо не остави роклята на лейди Алисия?

Момичето трепереше с цялото си тяло. Стивън навлече ризата си и взе роклята от ръцете й.

— Говори спокойно — окуражи я меко той. — Знам, че лейди Алисия има остър език.

Момичето вдигна глава.

— Тя беше в залата, милорд, когато отидох при нея. Присъстваха и няколко мъже. Дадох й роклята и тя я хареса.

— Добре. Продължавай!

Момичето говореше все по-бързо:

— Ала когато й казах, че роклята е от вас и е определена за венчавката, тя ми я хвърли в лицето. Каза, че си е приготвила сватбена рокля и никога няма да облече вашата. О, милорд, беше ужасно! Каза го много високо и всички се разсмяха.

Стивън облече жакета си. Лицето му побеля от гняв.

— Достатъчно съм търпял капризите й. Крайно време е някой да научи младата дама на добри маниери.

Той метна роклята на рамото си и се запъти с дълга крачки към голямата зала. Роклята струваше много пари. Алисия го обвини, че е развалил костюма й за езда, макар че той не беше виновен за падането в реката. Той пожела да я обезщети за загубата, затова отиде специално в града, претърси всички магазини, докато открие извезания със сребро плат, и заплати щедро на шивачките, за да ушият роклята за една нощ. Роклята беше от най-фина вълна, украсена със сребърни конци. Платът беше скъп и тежък, среброто разпръскваше мек блясък по тъмните коридори. Тази рокля струваше повече от всичките й тоалети, взети заедно, а тя бе отказала да я облече.

Стивън влезе в голямата зала и веднага я видя. Тя седеше в едно меко кресло, облечена в роклята от сатен с цвят на слонова кост. Един млад мъж беше коленичил пред нея и свиреше на арфа.