Джуд Деверо - Алисия

Хората на Стивън стояха в кръг около него и чакаха появата на Роджър в другия край на посипаното с пясък поле. В средата беше издигната ниска ограда, която го разделяше на две равни части.

Стивън спусна наличника на шлема си. Само очите му останаха открити. Един млад мъж вдигна предупредително копието си и когато го спусна, двамата участници в двубоя се втурнаха един срещу друг с високо вдигнати копия. Основното в тези битки беше не бързината, а силата. Само мъжът, който се намираше в най-добрата си форма, можеше да се задържи на гърба на коня при сблъсъка между копието и щита на противника.

Стивън притисна бедра към тялото на жребеца си и когато копието на Роджър улучи шита му, дори не се помръдна. При първия сблъсък се счупиха и двете копия. Стивън обърна сръчно коня си и препусна към края на полето.

— Той е добър, милорд — заговори възбудено пажът, докато му подаваше ново копие. — Внимавайте за върха на копието. Мисля, че противникът иска да ви удари под щита.

Стивън кимна кратко и отново спусна наличника.

Щандартът бе спуснат. Започна вторият сблъсък. Стивън трябваше само да хвърли противника си от седлото и според обичайните правила битката щеше да се смята за спечелена. При втората атака на Роджър той свали щита и умело посрещна силния удар. Изненадан от тази маневра, Роджър не обърна внимание на противниковото копие, което го улучи в хълбока. Олюля се застрашително и едва не падна в пясъка. Все пак успя да се задържи за гривата на кога и да остане на седлото.

— Добре го ударихте — прошепна зарадвано пажът. — Ако го улучите още веднъж, ще падне от коня.

Стивън кимна и спусна наличника.

Роджър се съсредоточи единствено върху атаката и занемари защитата си. Когато сведе копието, за да нанесе удар, Стивън го улучи повторно и този път замахът му беше много по-силен. Роджър политна назад и се строполи в пясъка точно пред краката на Стивъновия жребец.

Стивън хвърли бърз поглед към падналия противник и се обърна към Алисия. Ала Роджър Чатауърт не беше от мъжете, на които спокойно можеш да обърнеш гръб. Той посегна към обкования с желязо боздуган, окачен на седлото, размаха го над главата си и се втурна побеснял след противника си.

— Внимавай, Стивън! — изкрещя възбудено някой.

Стивън реагира светкавично, но все пак закъсня. Главата на боздугана го улучи болезнено в бедрото. Ризницата му се изкриви и се заби в незащитената плът. Той направи опит да се задържи на седлото, но неочакваният удар го свали на земята.

Все пак успя да се изправи бързо и видя, че Роджър отново размахва боздугана си и се готви да нанесе удар. Хвърли се настрана и стоманената ризница изскърца протестиращо.

Някой му хвърли боздуган, но в същия миг Роджър го улучи в рамото. Стивън простена от болка и без бавене нанесе удар в бедрото на противника си. Роджър политна настрана, но Стивън нямаше намерение да го остави да избяга. Трябваше да спечели тази битка.

Следващият удар улучи врага в дясното рамо и го изпрати в пясъка. Бронята го предпази от железните шипове, но силата на удара го събори и отне дъха му.

Роджър остана в пясъка, свит на кълбо, със замаяна глава. Стивън извади меча си, застана пред него с широко разкрачени крака и отвори наличника му.

Роджър погледна мрачно към победителя.

— Довършете започнатото! — изхърка задавено той. — Убийте ме, както аз щях да ви убия!

Стивън го погледна презрително.

— Аз спечелих. Това ми е достатъчно. — Той направи крачка напред, свали стоманената си ръкавица и протегна ръка на противника си.

— Обиждате ме — изсъска Роджър, вдигна глава и се изплю върху протегнатата за помощ ръка. — Няма да забравя това.

Стивън изтри ръката си в бронята.

— Ще го запомня. — Той прибра меча си в ножницата и му обърна гръб.

Запъти се право към Алисия, която стоеше заедно с Мораг в края на полето. Когато застана пред годеницата си, той свали шлема и го хвърли на Мораг, която го улови сръчно и се ухили с цялото си лице. Алисия се скова и бързо отстъпи крачка назад.

— Този път няма да ми избягате — проговори с усмивка Стивън и голата му ръка се сключи около рамото й. Привлече я към себе си и тя усети, че ръката му е по-силна от цялото й тяло. Той притисна меката й плът към стоманената броня и тя спря да диша. Стивън я обгърна и с другата си ръка и студеният метал я уплаши още повече.

— Сега си моя — прошепна пресипнало мъжът и впи устни в нейните.

Алисия знаеше как се целуват мъжете. При нощните походи в планините воините на баща й си бяха откраднали няколко целувки, но познанията й за този вид интимност между мъжа и жената бяха бегли и непълни.