Джуд Деверо - Алисия

Никога не беше преживявала целувка като тази. Мека и нежна и в същото време й отне нещо, което досега не бе посмяла да дари на нито един мъж. Целувката на Стивън беше завладяваща. Устата му си играеше с нейната, милваше я, вкусваше сладостта й. Алисия се надигна на пръсти, за да се нагоди по-добре към устата му, и наклони глава. Стивън поиска устните й да се отворят и тя се подчини с готовност. Върховете на езиците им се срещнаха и по гърба й пролазиха сладостни тръпки. Тялото й се разтопи като сняг на слънце, тя отметна глава назад, но неумолимите мъжки устни продължиха страстната си игра. Той я бе направил своя пленница и нямаше намерение да я освободи.

Изведнъж Стивън се отдръпна от нея и когато Алисия отвори очи, на лицето му грееше безсрамна усмивка. Тя усети, че е увиснала с цялата си тежест на ръката му, че целувката е обезсилила тялото й и ако той я пуснеше, тя щеше да се строполи безсилно на земята. Стисна здраво зъби, за да се овладее, и стъпи на краката си. Стивън избухна в тих смях.

— Вие просто не съзнавате колко много ми принадлежите. — Той я пусна и се обърна към Мораг: — Приготви господарката си за венчавката. Няма да чакате още дълго.

Алисия му обърна гръб, разтърсена до дън душа. Не искаше никой да види пламтящото й лице и сълзите, които се стичаха по бузите й. Досега не беше заплакала от обидите му, но целувката…

— Какво сте се разциврили? — попита сърдито Мораг, когато се прибраха в стаята си. — Стивън е красив мъж и умее да се бие. Съгласи се с претенциите ви и се би заради вас. Отдавна не бях виждала толкова добър боец. Какво повече искате?

— Той се отнася с мен като с уличница!

— Той се отнася с вас като с жена. Другият, онзи Роджър, искаше само земята, която ви принадлежи. Съмнявам се, че изобщо е помислил за интимната страна на брака.

— Това не е вярно! Той е… като Иън!

Мораг смръщи чело. Не искаше да си спомня за младия мъж, загубил живота си само на двадесет и пет години.

— Иън ви беше като брат. Израснахте заедно. Ако беше поживял малко повече, за да се ожени за вас, сигурно нямаше да ви отведе в леглото си. Вие му бяхте като сестра, а мъжът не може да спи със сестра си.

Алисия изкриви лице.

— Стивън Аскот няма никакви скрупули!

— Защо искате да се измъчва от угризения на съвестта, когато легне при вас?

Алисия изгледа прислужницата си с такова отчаяние, че старицата избухна в луд смях.

— Ето какво било! Вие сте девица. Не бях сигурна дали сте успели да се опазите, защото господарят често ви пускаше на езда с млади мъже и…

— Никога не съм излизала без охрана и ти го знаеш много добре.

— Вярно е, но младият мъж никога не е сигурен защитник — усмихна се с разбиране Мораг. — Хайде, стига сте хленчили. Предстои ви нещо много хубаво. Ако не ме лъжат старите ми очи, Стивън ще стане добър съпруг. Той е от мъжете, които се стараят много да доставят удоволствие на жена си.

Алисия отиде до прозореца.

— Сигурно си права. Той се държи така, сякаш е спал с половината Англия.

Мораг се вгледа изпитателно в гърба й.

— Май ви е страх, че неопитността ви може да го отблъсне…

Алисия се обърна разярено.

— А ти си позволяваш да ме сравняваш с бледите, мършави англичанки!

Мораг се изкиска доволно.

— Много се радвам, че си възвърнахте поне малко от жизнеността. Хайде, свалете тази рокля, за да ви облека за сватбената нощ. Остават само няколко часа до венчавката.

Алисия побледня като платно. Съзнаваше, че няма смисъл да се противи. Въздъхна тежко и се остави в ръцете на Мораг.

Стивън се бе потопил до брадичката в горещата вода и си почиваше. Кракът и рамото му пареха от силните удари на Роджър. Когато вратата на стаята му се отвори, той дори не се обърна да види кой влиза.

— Махни се оттук — проговори сърдито той. — Ако ми трябваш, ще те повикам.

— И за какво ще ви потрябвам? — попита развеселено добре познат глас.

Стивън отвори смаяно очи, а в следващия момент вече тичаше чисто гол към вратата.

— Крис! — извика зарадвано той и прегърна стария си приятел. Кристофър Одли побърза да се откъсне от сърдечната прегръдка и се дръпна назад.

— Какво правиш, за Бога? Да не искаш да се явя на венчавката ти в мокри дрехи? Надявам се, че не съм я пропуснал?

— Седни до коритото, за да те разгледам по-добре — заповяда Стивън и отново се потопи в топлата вода. — Отслабнал си. Толкова лошо ли те хранеха във Франция?

— Напротив, напротив. Само че жените ме изтощиха до смърт — отговори весело Крис и придърпа един стол към ведрото. Младият мъж беше нисък, тъмнокос и изглеждаше слаб, почти крехък. Късата, добре поддържана брадичка, чипото носле и големите, меки, напомнящи на сърна очи упражняваха неустоимо очарование върху жените. Той изгледа критично подутото рамо на приятеля си и продължи обвинително: — Още една рана? Нямах представа, че пак си се забъркал в някоя каша.