Джуд Деверо - Клариса

Изведнъж вниманието на всички се насочи към лорд Рейн, който излезе между дърветата в пълно бой снаряжение, възседнал огромния боен жребец. Той скочи от седлото и закрачи тежко към Брайън Чатауърт. Младежът дори не трепна, макар че Рейн можеше да го свали само с един удар.

— И ти ли смяташ да се криеш зад гърба на жена ми? — попита студено Рейн. — Тя е известна с това, че защитава всички мъже от рода Чатауърт.

Клариса застана пред Брайън.

— Ти да не си решил да воюваш с деца? — изрева гневно тя и дърветата затрепериха от гласа й. — Не можеш ли първо да го изслушаш? Нямаш ли поне малко ум в главата си, та веднага се нахвърляш върху момчето с оръжие в ръка?

Рейн отвори уста да отговори, но в клоните на дървото се понесе ехиден смях и той млъкна объркано. Клариса вдигна глава и този път видя мъжа, който скочи като котка на земята. Непознатият носеше най-необикновените дрехи, които някога беше виждала: жълта риза с широки ръкави, върху нея светлосин тартан, увит като одеяло около хълбоците му. Краищата на тартана образуваха нещо като поличка. Тежък колан придържаше плата на кръста. Другият му край беше преметнат през рамото. Коленете бяха голи, само прасците бяха обути в дебели вълнени чорапи. Обувките му бяха грубо изработени, но изглеждаха много удобни.

— Стивън! — извика смаяно Рейн и очите му омекнаха.

— Точно така. Аз съм, братко — отговори странно облеченият мъж. Едър, строен, с тъмноруса коса — истински красавец. — Аз доведох момчето при теб. Той иска да сподели изгнанието ти и да се учи от теб.

— Той е от семейство Чатауърт — възрази Рейн и очите му отново станаха корави и недостъпни.

— Разбира се, че е Чатауърт — озъби се Клариса. — И ти никога няма да му простиш това, нали? Без съмнение ще намразиш и мъжа, който посмя да го доведе в лагера ти, макар че ти е брат. Вървете си — обърна се тя към Стивън. — Няма смисъл да апелирате към разума му. Вместо мозък той има в главата си парче дърво.

За нейна изненада Стивън избухна в сърдечен смях.

— О, Рейн — извика весело той и тупна брат си по рамото с такава сила, че желязото издрънча застрашително. — Ако знаеш колко пъти съм се молил да преживея тази сцена! Както виждам, ти си влюбен в една прекрасна жена, която се бори с теб със зъби и нокти. Гевин ни писа, че съпругата ти е едно мило, сладко, безпомощно същество и че можем само да сме щастливи с новата си сестричка. — Той се обърна към Клариса и продължи засмяно: — Джудит каза, че имаш силен глас, но аз повярвах едва когато за малко не се строполих от дървото.

— Значи ти си Стивън Аскот — проговори невярващо Клариса. Този мъж приличаше на Гевин, но говореше като чужденец. И това странно облекло…

— Аз съм Стивън Макарън — поправи я с усмивка мъжът. — Ожених се за господарката на клана Макарън и приех името на рода й. Ще ми дадеш ли целувка или предпочиташ да се караш с брат ми?

— О, разбира се, че ще те целуна! — отговори Клариса с такова въодушевление, че Стивън отново избухна в луд смях. После я заключи в прегръдките си и я целуна съвсем не братски. — Ще ми помогнеш ли да влея малко ум в главата му? — пошепна в ухото му тя. — Той е луд на темата Чатауърт.

Стивън й намигна съзаклятнически, пусна я и се обърна отново към Рейн:

— Изминах дълъг път, за да дойда при теб, братко. Няма ли да ми предложиш нещо освежително?

— А какво ще стане с него? — попита мрачно Рейн и посочи Брайън.

— Той също заслужава да пийне нещо — отговори с усмивка Стивън. — После ще ми помогне да ти сваля бронята. А ти, Клариса? Няма ли и ти да дойдеш с нас?

— Поканена ли съм? — попита предизвикателно тя и погледна към мъжа си.

— Аз те каня — засмя си Стивън, сложи ръка на рамото й и я поведе към коня. — Следвай ни, Брайън! — извика през рамо той.

— Винаги ли си толкова сърдечен? — попита тя и го погледна с доверие.

Лицето му беше станало сериозно.

— Откога е в това състояние? — попита тихо той.

— За какво говориш.

— Рейн е ожесточен, гневен, погледът му е студен и пронизващ. Никога не е бил такъв.

Клариса помисли малко и отговори:

— Мисля, че се промени така след смъртта на Мери.

Стивън кимна.

— Случилото се го засегна болезнено. Именно заради това доведох в лагера Брайън. Двамата си приличат. Омразата към Роджър Чатауърт ги разкъсва. А ти добре ли си? Надявам се, че отвратителното настроение на брат ми не те е стреснало до смърт?

— Той вярва, че съм го предала.

— Да, знам. Гевин и Джудит ми разказаха всичко.