Джуд Деверо - Клариса

— Клариса не сметна за нужно да ме предупреди — промърмори мрачно Рейн.

— О, аз съм убеден, че ти си отишъл при нея и най-любезно си я запитал защо е оставила детето си и се е отказала от удобствата на Аскот Касъл, за да живее близо до теб в тази студена и влажна гора!

— Не съм те молил да се месиш в личния ми живот.

Стивън вдигна рамене.

— Много добре си спомням ритниците, които получих, когато с Алисия имахме някои… семейни проблеми.

— А сега в дома ви грее вечно слънце, така ли? — попита Рейн и вдигна високо вежди.

Стивън се покашля многозначително.

— Е, не бих казал, че нямаме някои… различия в мненията, но в съществените неща сме единни.

— Много бих искал да чуя обясненията на Алисия — отговори с усмивка Рейн и побърза да смени темата. — Видя ли Майлс?

Появата на Клариса спести отговора на Стивън. Тя носеше табла, отрупана с ядене, а след нея вървеше Джоан, понесла още една табла. Стивън не искаше да каже на Рейн, че неговият проблем с Клариса беше направо смешен в сравнение с положението на Майлс.

Щом забеляза, че Джоан е зяпнала безсрамно Стивън и се държи като разгонена кобила, Клариса побърза да я изпрати навън. Обедът беше доста мъчителен, защото Рейн и Клариса седяха на една маса за първи път от идването й в гората. Стивън се стараеше да запълва паузите с весели шеги и случки от Шотландия.

— Трябва да видите сина ми — хвалеше се той. — Едва се научи да седи и Там го качи на гърба на коня. Помниш ли, Рейн, ние с теб се качихме на кон едва когато се научихме да ходим? А как изглежда дъщеря ти, Клариса?

За първи път от седмици насам младата майка се отдаде изцяло на мисълта за момиченцето си.

— Катрин е силно и здраво дете — заговори в унес тя. — Постоянно тропа с крачета и пее толкова весело, че синът на Джудит я придружава с ликуващо гласче.

— Младият мъж защитава братовчедката си — засмя се Стивън. — Катрин е взела твоите очи.

— Видя ли я? — Клариса скочи от столчето си. — Кога? Здрава ли е? Пораснала ли е?

— Не мисля, че се е променила кой знае колко, но мога да кажа, че гласът й е забележителен. Мислиш ли, че един ден ще се научи да пее? — Той се обърна развеселено към Рейн. — Трапчинките й са същите като твоите. Наследили сте ги от семейството на мама.

— Трябва да се погрижа за хората си. — Рейн се изправи толкова рязко, че едва не преобърна чиниите с ядене, които Клариса беше наредила на масата. Той кимна сковано на брат си и бързо излезе от шатрата.

— Ще го оправим — засмя се Стивън и погледна уверено Клариса, която едва не избухна в сълзи.

Клариса се опита да забрави гнева на Рейн и съсредоточи вниманието си върху Брайън Чатауърт. Скоро разбра, че той е един нещастен млад човек, скрил дълбоко в сърцето си изгарящата го омраза. Той не се усмихваше никога, не отговаряше, когато му задаваха въпроси. Клариса се опита да го накара да заговори за Мери и за всичко онова, което го мъчеше, но не успя. Той отказа да отговори на въпросите й какво е правил след смъртта на Мери, къде е живял, как се е издържал. Постоянно беше обгърнат в ледено мълчание.

След известно време Клариса се отказа от усилията си и го предостави на мъжете, които трябваше да го обучат на бойното изкуство. Рейн се правеше, че не забелязва госта си. Той не говореше с него и прекарваше цялото си време със Стивън.

Бяха минали три дни от пристигането на Стивън, когато Джоан дотича развълнувана в шатрата при Клариса.

— Мисля, че се бият — съобщи възбудено тя.

— Кой? Да не би Рейн и Брайън Чатауърт?

— Разбира се, че не — отговори нетърпеливо Джоан. — Лорд Рейн и лорд Стивън се скриха в гората и един от стражите съобщи, че е чул възбудени гласове от тази посока. Мъжете са решили да отидат и да видят какво става.

— Само да посмеят! — изкрещя Клариса и изскочи навън. — Джослин! — извика зарадвано тя, като забеляза приятеля си. — Опитай се да ги задържиш. Нека оставят Рейн на мира. А ти — обърна се тя към излязлата след нея прислужница, — ти ще ми помогнеш да задържим мъжете в лагера. Направи всичко, каквото трябва, но без улични номера, чу ли? — нареди през рамо тя и забърза към гората.

Джослин намери няколко помощници между бившите войници. Ранените подкрепиха Клариса, а Джоан прибягна до някои от любимите си похвати, с които държеше мъжете в послушание. Като обединиха силите си, тримата успяха да удържат хората от лагера далече от мястото, където Рейн и Стивън решаваха по свой начин спорните въпроси.

— Мисля, че почти свършиха — съобщи един от стражите, когато беше сменен.