Джуд Деверо - Клариса

— Ти май искаш да се призная за победена? — попита ядосано Клариса и закопча маншетите на пурпурната вълнена рокля. — Няма да му позволя да се наслаждава на лесната си победа. Той ми каза страшни неща.

Джоан избухна в смях.

— Какво значение имат думите, които мъжете казват в гнева си? Разумът им стига само да се избиват помежду си. Дайте меч в ръцете на мъжа и той вика от щастие. Жената е тази, която трябва да му внуши, че в живота има и други неща.

— Мисля, че си права. Рейн се тревожи повече от моето така наречено предателство, вместо да ме попита за детето ни и как расте сега без майка и баща. Май е по-добре да се върна при моята Катрин и да оставя Рейн да се пържи в собствените си съмнения.

— Точно така — подкрепи я Джоан. — Знаете ли, че не е спал с нито една жена, откакто се е върнал от Аскот Касъл?

Клариса се ухили толкова широко, че зъбите й засвяткаха.

— Той ви обича, Клариса — поясни тихо Джоан.

— Защо тогава не го показва? Защо продължава да ме гледа мрачно и да се усмихва подигравателно? Когато работя с Розамунд, трябва само да вдигна глава и го виждам как стои и ме зяпа с ледените си очи. Имам чувството, че непрекъснато излива върху главата ми кофи студена вода!

Джоан се засмя развеселено.

— Тъкмо това трябва да ви подскаже, че е привързан към вас! Какво очаквате от него, извинения ли? — Смехът й се усили. — Господ е направил жените по-силни от мъжете, за да могат да понасят слабостите им. Казахте, че по-рано сте се отнасяли зле с хората в гората. Сега признахте открито грешката си, като дойдохте тук, за да им помагате. Да не мислите, че мъжът има силата да постъпи по същия начин?

— Рейн ме обвини в предателство — напомни й мрачно Клариса.

— Кралят заяви, че лорд Рейн е предател. Той не е прав, разбира се, но нима е готов да признае грешката си? Вие също не можете и не бива да очаквате, че съпругът ви ще дойде при вас и ще се извини за необоснованите си подозрения.

— Това не ми харесва — отвърна Клариса и вирна брадичка — Не съм сторила зло на Рейн. Роджър Чатауърт…

— Проклет да е целият род Чатауърт! — прекъсна я разгорещено Джоан. — Гордостта на Рейн е силно засегната. Вместо да защитите собствения си съпруг, вие застанахте редом е чуждия мъж. Мъжете очакват от съпругите си сляпа лоялност.

— Аз съм лоялна към него, но…

Клариса млъкна и се обърна изненадано към изхода. В шатрата се втурна задъханият Джослин.

— Ела с мен! — извика той. — Трябва да предотвратим едно убийство.

Без да каже дума, тя стана и го последва към края на гората.

— Какво е станало?

— Брайън Чатауърт се появи внезапно и помоли постовете да го пуснат. Рейн чу за идването му и сега слага бронята си, за да го предизвика на двубой.

— Но Джудит каза, че Брайън е обичал Мери и е върнал тялото й на семейството!

— Цялата работа е в името Чатауърт. Само споменаването му е достатъчно да подлуди Рейн.

Джослин сложи Клариса на гърба на коня си, метна се зад нея и препусна, сякаш го гонеше дяволът. Клариса се приведе към гривата, за да се пази от клоните на дърветата. Когато най-после спряха, тя погледна смаяно малката полянка, позлатена от яркото утринно слънце. Там стоеше млад мъж, дребен, тънък, невероятно крехък. Приличаше много на Роджър Чатауърт. Ако го беше срещнала другаде, Клариса щеше да го сметне за негов син.

Тя се плъзна от седлото, преди Джослин да е успял да й помогне.

— Поздравявам ви с добре дошъл — заговори меко тя и закрачи бавно към момъка. — Аз съм Клариса Аскот, съпругата на лорд Рейн. Преди известно време се запознах с брат ви.

— Аз нямам брат — отговори твърдо Брайън и се изправи в целия си ръст. Гласът му прозвуча изненадващо мъжествено. — Дойдох да се присъединя към лорд Рейн. Знам, че той иска да отмъсти за смъртта на сестра си.

— Велики боже! — прошепна невярващо Клариса. — А аз се надявах, че ще ни помогнете да сложим край на тази кървава вражда.

— Всички желаят това — чу се глас от близкото дърво. Тя погледна изненадано клоните, но не откри никого.

— Кой сте вие? Не сте от пазачите на Рейн, нали?

— О, разбира се, че съм поставен тук, за да пазя Рейн. А вие наистина ли сте жена му?

Клариса се вслуша внимателно в гласа на непознатия и окончателно се убеди, че не го е чувала никога преди това. В този глас имаше мелодичност и хумор. Тя се обърна отново към Брайън и Джослин. Лицето на момъка беше неподвижно и твърде кораво за един толкова млад мъж. Джос я погледна неразбиращо и вдигна рамене.