Джуд Деверо - Клариса

— Уморена си — повтори съчувствено Джудит, но гласът й беше доста остър.

Клариса нямаше време да разгледа къщата, защото Джудит веднага я поведе нагоре по стълбата и я бутна в едно грамадно помещение, облицовано с дърво. Цялата къща на Клариса в Моретон щеше да се побере четири пъти в него.

Тежките стъпки по стълбата накараха Джудит да се обърне. Рейн застана на прага и се ухили доволно.

— Тя е хубава, нали? — попита той и погледна нежно Клариса. — Много съжалявам, че загуби гласа си, но съм сигурен, че скоро ще се оправи.

— Не си въобразявай, че си направил кой знае какво — отговори сърдито Джудит и отведе Клариса до едно кресло.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я слисано Рейн. — Аз я спасих от ужасна смърт!

— А успя ли да я опазиш от коварството на Панел? Онзи негодник я е използвал за примамка, за да те хване в капана, Рейн! — Тя го погледна пронизващо и продължи малко по-спокойно: — Мисля, че е най-добре да я оставиш малко сама. Съмнявам се, че сладката ти малка жена би желала да чуе какво имам да ти кажа.

— Сладка! — изпухтя Рейн. — Защо си ми сърдита, Джудит? — попита обидено той.

— Защото поставяш на изпитание търпението ми, братко. Клариса, гладна ли си?

— Виж какво, Джудит, ако имаш да ми кажеш нещо, кажи го веднага!

— Много добре. Хайде да излезем от стаята. Жена ти има нужда от спокойствие.

Клариса започна да проумява каква сцена се разиграваше пред очите й. Тя улови ръката на снаха си и я помоли с очи да говори пред нея. Тя също имаше да каже много неща на Рейн, но не можеше и Джудит щеше да свърши тази работа вместо нея.

Джудит й намигна съзаклятнически и отново се обърна към девера си.

— Е, добре. Ще ти кажа онова, което трябва да чуеш. Вие, мъжете — ти и тримата ти братя — смятате, че сте извършили геройство, като сте превели една жена през цяла Англия, без изобщо да се загрижите за сигурността или удобствата й.

Рейн я погледна смаяно и долната му устна увисна.

— Но ние пренощувахме в много удобна гостилница!

— Какво? Отвел си съпругата си в обществена гостилница в това облекло? Как посмя, Рейн? Не те ли е срам да се отнасяш така с жена си?

— Какво можех да направя? Да отида в магазина и да й купя дрехи? Или трябваше да замина за Лондон и да помоля краля за топ коприна?

— Не се опитвай да будиш съжаление. Кой е виновен, че те обявиха за предател? Сам си надроби тази каша с проклетото си твърдоглавие. Но какво ли се учудвам? Нали знам какви сте всички Аскотови!

При тези думи Клариса запляска с ръце. Джудит я погледна с нежно разбиране и се усмихна, докато Рейн се начумери като обидено момче.

— Вече виждам, че нямате нужда от мен — промърмори мрачно той.

— Сега пък искаш да избягаш — продължи строго Джудит. — Първо обаче ще слезеш долу, ще измъкнеш Джоан от леглото й — или от мъжа, с когото си убива времето, и ще й заповядаш да приготви ваната. О, Рейн, как можа да се отнесеш така жестоко с бедното момиче? Тя е майка на детето ти! Минали са дни, откакто е била в огъня, а саждите още лепнат по тялото й. Сигурно сте яздили като дяволи, за да стигнете толкова бързо в замъка. Хайде, махни се оттук! Иди да се измиеш. Ще се явиш пред очите ми само когато си изкъпан и прилично облечен!

Рейн я погледна сърдито, вирна брадичка и затръшна вратата зад себе си.

Джудит въздъхна тежко и се обърна към Клариса.

— Жената трябва да се научи да се брани, защото мъжете са склонни да я използват. Добре ли си? Надявам се, че Рейн не е навредил на бебето с бързането си?

Клариса поклати глава и загледа Джудит с възхищение и покълваща обич.

— Можем само да се радваме, че и трите сме силни и здрави, иначе отдавна щяхме да бъдем мъртви.

Клариса показа трите си пръста и въпросително вдигна вежди.

— Третата е Алисия, жената на Стивън. Непременно трябва да се запознаеш с нея. Тя е прекрасна, най-красивата жена, която съм виждала. Стивън обаче не престава да я мъкне със себе си, принуждава я да спи на земята, увита само във вълненото си наметало. Отнася се с нея просто ужасно.

Силно чукане на вратата прекъсна разгорещената й реч. Няколко слуги внесоха огромно ведро и кофи с гореща и студена вода.

— Следващия път пак ще изпратя Рейн. Неговите заповеди се изпълняват на минутата.

Клариса се изкиска тихо и Джудит й отговори с доволен смях.

— Вече няма да говоря лошо за мъжете. Не бих заменила Гевин за никого другиго, макар че понякога му крещя като селянка. Един ден и ти ще преодолееш страхопочитанието си и ще му отговаряш, както заслужава. Вероятно в момента това ти се струва невъзможно, но съм сигурна, че ще се научиш.