Джуд Деверо - Клариса

Тя никога не беше харесвала тялото си, камо ли пък да се гордее с него, и сега, обезобразена от огромния корем, не искаше Рейн да я гледа на дневната светлина. Опита се да се отдръпне, но Рейн й попречи. Той задържа ръцете й над главата и започна да милва и целува тялото й.

— Това е моето дете и аз не му се сърдя, че те е направило безформена. Обичам го не по-малко от майка му.

— Дъщеря! — проговори щастливо тя и едва не извика от болка.

— Моля се на Бога да се роди живо и здраво и ти да си на сигурно място. Много искам дъщеря. С теб като майка и Алисия и Джудит като лели съм готов да й припиша всичките си имоти. Сигурен съм, че ще ги управлява много по-добре от мен.

Клариса се опита да каже нещо, но той не й позволи и отново покри шията й с целувки. Когато усети, че той е махнал кърпата от слабините си и вече нищо не разделя голите им тела, тя забрави тревогите си и се отдаде на радостта от близостта му.

Досега не беше разбрала колко много й е липсвала физическата му близост, как е копняла за милувките на силните му ръце. Той милваше тялото й с безкрайна нежност, изследваше най-потайните му кътчета и всяко докосване й вдъхваше чувство за уважение и любов. Дори сега, когато гладът му за нея беше траял месеци, той не бързаше и ласките му продължиха безкрайно.

Клариса лежеше по гръб, затворила очи, ръцете й леко прегръщаха шията му, и се наслаждаваше на милувките му. Когато Рейн погали вътрешната страна на бедрата й, тя отвори очи и видя над себе си дълбоките тъмносини очи, които я гледаха така пронизващо, че по гърба й се разля сладостна вълна. Силата и могъществото на този мъж, умението му да се сдържа и да я милва нежно я възбуждаха невероятно много.

Тя изви тялото си към него, притисна се с все сила в слабините му, целуна жадно устата му и Рейн избухна в смях. После се обърна по гръб и я сложи върху себе си. Железните плочки, които ги заобикаляха, задрънчаха и няколко се търкулнаха на земята.

Клариса се наведе и впи зъби в шията му, ръцете й се плъзнаха по мускулестите рамене. Прекрасно е да имам такъв грамаден, силен мъж, помисли си тя. Той целият беше неин!

Смехът, който излезе от изгореното й гърло, не беше красив, но дълбок, дрезгав и изкусителен. Ръката й се впи толкова силно в кожата му, че той й отговори с дрезгав вик. Устата му потърси нейната, но тя продължи милувката си и отново се засмя, когато Рейн се изви настрана, за да й избяга.

— Изчадие адово! — промърмори пресипнало той, хвана я за косата и издърпа главата й назад. После впи зъби в тялото й.

Клариса изпъшка, изнесе краката си напред и се опита да се измъкне от силната му прегръдка. Той улови лявото й стъпало и започна да целува и хапе пръстите й един по един. Възбудата, която се разнесе по тялото й, надви всички останали чувства.

Клариса извика задавено, легна върху него и сложи стъпалата си върху лицето му. И аз мога да играя тази игра, каза си развеселено тя и впи зъби в глезена му. Зарадва се, когато Рейн потрепери силно и още една желязна плочка се изтърколи на пода.

Ръцете на мъжа, много по-дълги от нейните, се плъзнаха нагоре по краката й и започнаха да я милват и мачкат така предизвикателно, че тя забрави играта с пръстите и се отдаде цялата на интимните му милувки.

Тялото й се разтрепери, в утробата й лумна огън и я обзе чувството, че отново се е върнала на кладата.

Рейн я сграбчи за хълбоците, сякаш тя изобщо нямаше тежест, вдигна я и я положи върху члена са с такава точност, че от гърлото й се изтръгна сладостен стон.

— Тъкмо работа за мен — засмя се дрезгаво мъжът. — Нали знаеш, че умея да си служа добре с меча.

Клариса се приведе напред и му доказа, че нейните хълбоци също са заякнали от дългите упражнения. Ритъмът й беше толкова бърз, че Рейн се задъха и не можа да произнесе нито дума. Той съсредоточи цялата си чувствителност върху слабините си, лицето му се скова в почти болезнена маска, стисна с две ръце копринената завивка и се отдаде на удоволствието, което му доставяха движенията на Клариса.

Когато възбудата надви, той я хвана през кръста, обърна я по гръб и с два корави, невероятно силни тласъка двамата стигнаха до изпепеляващ оргазъм. Телата им се отпуснаха и те останаха дълго прегърнати, сякаш искаха взаимно да си вдъхнат нови сили.

След малко Рейн вдигна глава и дари Клариса с усмивка, която й каза повече от всички думи на света. С доволна въздишка той се отдели от нея, полегна отстрана, прегърна я и запотените им тела сякаш залепнаха едно за друго. Скоро и двамата заспаха.