Джуд Деверо - Клариса

В стаята им ги очакваше огромно меко легло, покрито със снежнобял лен, и Клариса веднага се пъхна под топлата завивка. Рейн се присъедини към нея, притисна я до гърдите си и сложи ръка на корема й. Бебето го изрита и той избухна в доволен смях.

— Силно хлапе — промърмори с уважение той. — На кого ли ще прилича?

На сутринта гостилничарят почука на вратата им и донесе прясно опечен хляб и горещо вино. На таблата беше положен и букет от двадесет червени рози, подарък от рицарите на Гевин.

— Това е работа на Джудит — обясни весело Рейн, който тъкмо се обличаше. — Момчетата са влюбени в нея и се надпреварват да й служат. По всичко личи, че ти също си завладяла сърцата им.

Клариса поклати глава и се опита да му обясни, че те й оказват внимание само защото е станала член на семейство Аскот.

Рейн се засмя и я целуна по върха на носа.

— Мисля, че всички мъже се влюбват в жени, които не умеят да говорят.

Клариса сграбчи една възглавница и я хвърли по главата му.

— Така ли дамата проявява внимание към верния си рицар? — подразни я весело той.

Въпреки че това беше шега, Клариса през целия ден не престана да размишлява над думите му. Тя не беше дама и не знаеше как да се държи като такава. Как щеше да застане пред лейди Джудит Аскот в тази мръсна, овъглена, безформена бяла риза?

— Какво ти става, скъпа? — попита меко Рейн. — Наистина ли виждам в очите ти сълзи?

Тя се опита да се усмихне и му показа, че в окото й е влязла прашинка и че бързо ще се оправи. След това се изправи на седлото и вирна упорито крехката си брадичка, ала когато видя насреща си замъка на семейство Аскот, й се дощя да обърне коня си и да избяга.

Масивната каменна крепост, построена преди няколко столетия, изглеждаше много по-величествена и страшна, отколкото си я беше представяла. Когато наближиха, тя се сви на седлото, защото старите каменни стени буквално я смазваха.

Рейн я поведе към задната порта, защото искаше да запази пристигането си в тайна. Пътеката към задната врата беше обкръжена от високи каменни стени и докато яздеха между тях, мъжете, които стояха на пост по стените, радостно поздравяваха Рейн с добре дошъл. Той им отвръщаше весело и очевидно се познаваше много добре с тях. Изведнъж мъжът, когото познаваше Клариса, изчезна и бе заместен от някакъв чужденец. Мъжете, които му се подчиняваха безпрекословно, огромният замък, в който се беше родил — всичко това изглеждаше много по-близо до него, отколкото лагерът на отлъчените с порутените си колиби.

Рицарите влязоха в двора на замъка и Клариса се учуди още повече, като видя красивите сгради с много прозорци. В малкото замъци, където беше пяла с Джослин, хората живееха във високите кули, а те бяха толкова неудобни жилища, че все повече благородници се отказваха от старите си крепости.

Едва спряха, когато от близката градина, обградена с ниска стена, изскочи зашеметяващо красива жена, облечена в рокля от блестяща червена коприна.

— Рейн! — извика зарадвано тя и разтвори ръце.

Тя не може да пее, каза си Клариса, за да си вдъхне поне малко смелост, и проследи как мъжът й скочи от коня и се хвърли в прегръдката на жената.

— Как си, Джудит? — попита с широка усмивка Рейн, вдигна я на ръце и я завъртя в кръг. Целувката му беше твърде страстна, за да бъде братска. Клариса се намръщи и извърна глава.

— Милейди — проговори един от учтивите млади рицари, — ще позволите ли да ви помогна?

Клариса изгледа остро Рейн и Джудит и се смъкна тежко от седлото.

— Къде е тя, Рейн? — попита Джудит. — Посланието ти беше толкова объркано, че не разбрахме почти нищо. Наистина ли жена ти е щяла да бъде изгорена на клада?

— Точно така. Спасих я в последния момент. — Гласът му издаваше гордост. Без да изпуска ръката на Джудит, той закрачи към Клариса и сложи ръка на рамото й. — Това е Клариса, а този ангел е жената на недостойния ми брат.

Клариса кимна и очите й се разшириха от изненада. Никога не беше виждала толкова красива жена: златни очи, кестеняви коси, които падаха на разкошни вълни под обшитото с перли боне, крехка, но добре закръглена фигура.

Джудит издърпа ръката си и се обърна любезно към новата си снаха.

— Сигурно си уморена. Ела с мен, ще заповядам да ти приготвят банята. — Тя взе ръката на Клариса в своята и закрачи бързо към къщата.

— Забравих нещо, Джудит! — извика подире й Рейн. — В огъня на кладата Клариса загуби гласа си.

Клариса усети как снаха й се скова и разбра, че причината е безумството на Рейн. Как бе посмял да се ожени за такава като нея! Очите й се напълниха със сълзи и тя сведе глава, за да ги скрие.