Джуд Деверо - Клариса

Беше късна вечер, когато най-после се събудиха. Рейн вдигна голям шум, защото му се наложи да отстрани коравото й, остро коляно от корема си.

— Как едно толкова дребно и слабичко същество като теб може да бъде толкова опасно? — попита сърдито той. После я потупа приятелски по дупето, отдели се от нея и стана. — Време е да се събудиш — продължи строго той. — Не биваше да оставаме толкова дълго тук. При твоето състояние ще ни трябват два дни, докато стигнем у дома.

Клариса си представи как ще замени удобното легло с гърба на коня и се намръщи недоволно. Много й се искаше да остане тук с Рейн поне още една седмица.

— Не ме предизвиквай, Клариса. Стани веднага от леглото или ще се върна в гората и ще ти изпратя няколко от васалите на Гевин да те придружат до Аскот Касъл.

Думите му оказаха желаното въздействие. Само след минута тя беше станала от леглото и бе навлякла скъсаната бяла риза.

— Каква гадост — промърмори с отвращение Рейн и полипа влажния плат. — Джудит ще ти избере дрехи, много по-подходящи за дама от семейство Аскот. Сигурен съм, че, когато се облечеш както подобава на ранга ти, ще представляваш прекрасна гледка, макар да признавам, че косата ти ми харесва много повече така, както е в момента. — Той протегна ръка и помилва една немирна къдрица.

Клариса се сгуши в прегръдката му, но той я отблъсна енергично, отвори вратата и я поведе към обора. Скоро я настани на седлото на коня си и малката процесия потегли на път. Клариса никога не беше виждала рицари и оръженосците им. Рейн изрева някаква команда и хората на Гевин я изпълниха светкавично. Бързо и безшумно те събраха частите на бронята, които се търкаляха по стаята, а когато помогнаха на Рейн да се облече в тъмнозеления вълнен костюм, който носеше в гората, един от рицарите го изгледа смаяно и Рейн избухна в смях.

— Доста груба материя, нали? — попита весело той. — Готова ли си, Клариса?

Преди тя да е успяла да отговори, ездачите вече препускаха по полето с темпо, на което тя всъщност би трябвало вече да е свикнала след близостта си с Рейн. Онова, което я учуди най-много, беше начинът, по който се отнасяха към нея рицарите на Гевин. Те се осведомяваха постоянно дали дамата се чувства добре и не се ли е уморила. Когато спряха, за да се нахранят и да напоят конете, един от младите рицари й донесе букетче цветя. Приятелят му разстла наметката си и грижливо я настани да седне. Никой не обърна внимание, че подплатената с кожи наметка беше с много по-добро качество от грубата, мръсна и измачкана ленена риза на новата лейди.

Клариса погледна недоверчиво към Рейн и забеляза, че обноските на рицарите изобщо не го тревожеха. Друг млад мъж я попита дали ще му позволи да й посвири на лютня, а когато още трима се наредиха пред нея и запяха, Рейн ги изгледа със смръщено чело, защото не умееха да пеят добре. Клариса ги изслуша и кимна с благосклонна усмивка. Не можеше да се сърди на тези учтиви и внимателни мъже, че не умеят да пеят.

Когато я вдигна отново на коня си, Рейн обясни с усмивка:

— Те изпробват рицарските си качества пред непознатата дама. Надявам се, че ще можеш да ги изтърпиш.

Да ги изтърпя! — каза си недоволно тя, когато отново препуснаха напред. Имаше чувството, че е попаднала в рая, а надали имаше човек, който да не може да живее в рая.

Прекараха нощта в една крайпътна гостилница и Клариса започна да се срамува от облеклото си. Гостилничарят посрещна Рейн и двадесетината му придружители, облечени в скъпоценни зеленозлатни одежди, с преувеличена учтивост и се разтопи от любезности. Поднесоха им такава разкошна вечеря, че Клариса зяпна смаяно.

— Ще позволиш ли на рицарите да седнат на масата с теб? — попита учтиво Рейн.

Клариса го погледна изумено. Трябваше й доста време, за да разбере, че красивите млади мъже молят за позволение да вечерят заедно с нея. Тя се усмихна широко и направи царствен жест с ръка.

Рицарите се хранеха с такива изискани маниери, че тя внимаваше много какво прави с приборите си. Докато вечеряха, те й предлагаха най-вкусните парченца месо и най-сочните плодове. Един от младежите й обели ябълка, нареди парченцата на чинията и я попита вкусна ли е вечерята.

Всички изразяваха съчувствието си за загубата на гласа й, което накара Рейн да се засмее и да им заяви, че са лишени от страхотно преживяване. Знаел, че нямало да повярват в думите му, но щом жена му си възвърнела гласа, щели да видят звезди по пладне. Клариса се изчерви и го изгледа укорно.