Джуд Деверо - Клариса

Той каза това, сякаш беше най-великодушната личност на света и без да обърне внимание на обидения поглед на Клариса, вдигна и другия си крак, за да му отвърже наколенника.

Силно чукане по вратата прекъсна тирадата му. Няколко прислужници, облечени с разкошни дрехи, каквито Клариса не беше носила никога досега, влязоха в стаята и внесоха голямо дъбово корито и няколко кофи гореща вода.

— Оставете го в ъгъла — нареди с отсъстващ вид Рейн.

Клариса се изправи и проследи процесията със зяпнала уста. Никога през живота си не се беше къпала в гореща вода. В Моретон се задоволяваше с малкия си леген, а в гората със студената река.

— Какво ти става, Клариса? — попита изненадано Рейн, когато останаха сами. — Да не си видяла привидение?

Тя посочи коритото, от което се издигаше пара.

— Искаш да се окъпеш първа? Разбира се, заповядай.

Клариса коленичи пред коритото, протегна ръка и я потопи във водата. После се усмихна благодарно на Рейн, който беше започнал да сваля кожените подплати, които носеше под бронята.

— Не се опитвай да ме прелъстиш — проговори строго той, но в гласа му имаше смях. — Все още не съм се отказал от мисълта да ти нашаря задника с камшика за езда. Знаеш ли как се почувствах, когато те заварих с Джослин?

Клариса извърна глава. Не можеше да понесе болката в очите му.

— Трябваха ми години, докато те намеря, а ти ми заяви, че музиката означава за теб повече и че имаш нужда от разнообразие. Не си отваряй устата! Знам какво искаш да ми кажеш.

Виж какво, Клариса, намирам, че е чудесно, дето си загубила гласа си. Брат ми не можеше да повярва, че едно толкова слабичко и крехко същество като теб е в състояние да надвика петдесет едри мъже. Знаеш ли, дори му предложих да се обзаложим, че няма по-гръмогласно същество от теб, но той не прие облога… Недей така, Клариса — продължи предупредително той. — Не ме гледай обидено. Нямаш право да се сърдиш. Аз съм човекът, който през последните месеци живя в ада, аз! Нямах представа къде си и с колко мъже си спала междувременно. — Клариса го изгледа унищожително и той се стресна, но след малко продължи с нарастваща възбуда: — Ти си виновна. Ти ме накара да вярвам, че ти липсва добродетел — това е най-мекият начин да го изразя. Останах си в лагера, но знаеш ли, едва не подлудих бедните хорица с гнева си. Накрая повечето отказваха да излизат на площадката за упражнения. Даже ме заплашиха с бунт.

Клариса мълчаливо го посочи с пръст и Рейн я изгледа недоумяващо.

— Аз също прекарвах по-голямата част от времето си в бойни упражнения, ако това е, което искаш да кажеш. Опитвах се да се изтощя до смърт, за да забравя как те заварих в прегръдката на Джос.

Клариса присви очи и използва двете си ръце, за да изобрази голям свод над гърдите си.

— Аха, разбрах. Имаш предвид Бланш, нали? — ухили се Рейн и Клариса изсъска злобно в знак на потвърждение. — Трябваше да я взема в леглото си, за да ти отмъстя, но не го направих. След теб не бях в състояние да пожелая друга жена. Проклета да си, Клариса Аскот! Ти като че ли се радваш на неспособността ми. Знаеш ли колко ми беше зле, когато ме изостави?

Клариса посочи сърцето си и в очите й пламна дива любов.

Рейн извърна глава и продължи дрезгаво:

— Когато Джос се върна в лагера, едва не го убих. Първо отказах да го приема, стражите също отказаха да го пуснат, но той познава всяко дърво в гората и успя да се промъкне до шатрата ми. Една нощ, когато бях пил доста и се събудих с натежала глава, той седеше на столчето до леглото ми. Мина известно време, преди да пожелая да го изслушам.

Клариса разбра по гласа му, че положението е било много по-сериозно, и извъртя очи.

— Мога да те уверя, че главата ме болеше адски и ме заболя още повече, когато узнах, че Панел те е заловил и възнамерява да ме хване в капан.

Клариса, която седеше до коритото, извади ръката си и я протегна към него. Той беше само с препаска на слабините си. Много искаше да му благодари, че е рискувал живота си за нея.

— Клариса — проговори меко Рейн и коленичи пред нея, — все още ли не проумяваш, че те обичам? За мен беше съвсем естествено да дойда на помощ.

Тя се опита да му разкаже с мимика и жестове какъв страх беше преживяла заради тънките сметки на Панел.

— Какво? — попита Рейн и бързо се изправи. — Нима си мислеше, че не знам нищо за капана му? — Обидата му беше видна. — Да не мислиш, че глупак като Панел би могъл да улови в капана си един Аскот? — Той захвърли препаската и влезе в коритото. — В деня, когато един мръсен негодник като него… Клариса, ти наистина ли мислеше, че Панел…?