Джуд Деверо - Клариса

Клариса най-после проумя за какво я бяха довели в манастира и едва не припадна. Опита се да вдиша дълбоко и усети, че не й достига въздух. Очите й се разшириха от смайване и долната й челюст увисна.

— Видя ли! — засмя се Гевин. — Малката е ужасена от онова, което й предстои.

Рейн погледна несигурно Клариса. И той не знаеше какво изразява физиономията и.

— Тя носи моето дете под сърцето си. Длъжна е да се ожени за мен — заяви мрачно той.

Клариса се опита да каже нещо, но като не успя, изсъска сърдито и потърси някакъв инструмент, за да привлече вниманието му върху себе си. Той не я помоли да стане негова съпруга, не й позволи сладкото удоволствие да се хвърли на гърдите му и да му каже колко много го обича, а стоеше до нея мрачен и сърдит и изискваше желанията му да се изпълняват безпрекословно.

— Искаш ли да ти заема меча си? — попита Гевин, който се превиваше от смях. — О, Рейн, ти си глупак! — извика той и удари брат си по рамото. Стоманата иззвънтя застрашително, но Рейн не се помръдна. — Ще има да патиш с тази жена. Джудит ще се влюби веднага в новата си етърва. Много обича, когато младите съпруги гледат мъжете си така, сякаш всеки момент са готови да забият камата си в гърдите им. Това ще я утеши, че не е съвсем сама на света.

Рейн изобщо не се обърна към брат си и Клариса усети, че тук става въпрос за някакъв стар спор между двамата. Никога в живота си не беше съжалявала толкова силно за мощния си глас. Знаеше, че само с гласа си може да принуди Рейн да я погледне.

— Милейди — заговори тържествено свещеникът и Клариса разбра, че това обръщение беше за нея, — църквата не окуражава мъжете и жените да сключват нежелани бракове. Желаете ли да се омъжите за лорд Рейн?

Клариса погледна изваяния профил на Рейн и гневът й избухна с нова сила. Той упорито отказваше да я погледне. Тя застана пред него, но очите му продължиха да се взират в някаква невидима точка над главата й. Тя вдигна бавно ръка, взе десницата му и я стисна с все сила. Дланта му беше цялата нарязана, оцапана с кръв, на места имаше сини петна. Клариса погледна втренчено раните. Знаеше, че те идват от битката, която беше водил, за да я спаси. Тя поднесе ръката му към устните си, целуна изранената длан и когато отново вдигна глава към него, очите му бяха устремени в нейните. За момент погледът му омекна.

— Тя иска да се ожени за мен — проговори бавно Рейн и погледна тържествуващо свещеника.

Клариса беше готова да го прокълне за самоувереността и още повече, защото отказваше да признае, че няма право да й се сърди. Сведе глава, застана мълчаливо редом с него и венчавката беше извършена.

След като свещеникът ги обяви за мъж и жена, Рейн не даде възможност на свидетелите да й пожелаят щастие.

— Ела с мен, лейди Клариса — заповяда той и впи нокти в рамото й. — Имаме да си говорим.

Остави я на мира, Рейн — извика подире им Гевин. — Не виждаш ли, че е изтощена до смърт? Това е сватбеният ти ден, човече! Ще имаш достатъчно време да я ругаеш.

Рейн не удостои брат си дори с поглед, а буквално изблъска Клариса вън от параклиса. Преведе я през двора и отвори с трясък вратата на стаята й. Щом Клариса влезе, той се облегна тежко на стената и заговори задъхано:

— Как можа, Клариса? Как можа да ми кажеш, че не изпитваш нищо към мен! Знаеш ли в какъв ад живях през последните месеци?

Беше отвратително, че не можеше да говори! Тя се огледа за перо и хартия, ала се сети, че Рейн не може да чете.

— Знаеш ли колко страдах, когато замина? Той хвърли шлема си на леглото. — Години наред търсих жена, която да обичам. Жена с кураж и чувство за чест. Жена, която да не се страхува от мен, която да не преследва само парите и земите ми. Жена, която да ме кара да се замислям.

Той започна да разкопчава кожените ремъци, които стягаха бронята му, и скоро на леглото израсна купчина желязо.

— Първо ме подлуди с този тесен клин! Разхождаше се напред-назад пред очите ми и ме гледаше с големите си жадни очи. Знаеш ли, че отначало ме беше страх от самия мен? Помислих си, че нещо не съм наред…

Той избута настрана частите на бронята си, седна на края на леглото и се зае с набедрениците. Клариса коленичи пред него и му помогна. Рейн се облегна на лакти и продължи да говори с нарастваща възбуда:

— Когато открих, че си жена, получих треска. Помислих си, че сънувам, но през онази нощ преживях наслада, която никога не съм изпитвал. В тебе нямаше фалшив срам, смущение, само въодушевление и радост, че доставяш и получаваш удоволствие. После побеснях, че си ми изиграла този грозен номер, но ти простих.