Джуд Деверо - Клариса

— Влез и ще разбереш — отговори с усмивка Джос.

Зад стената се намираше голям, красив двор, целият в зеленина. Огромните стари дървета хвърляха благодатна сянка и горещото августовско утро изглеждаше дори приятно. Дворът беше обграден с висока стена, в която бяха вградени ниски врати.

— Имаме и няколко помещения за дами — осведоми ги монахът и изгледа съжалително грубата ленена риза на Клариса, цялата в сажди и прах. — Лорд Рейн ни нареди да приготвим всичко, за да се чувствате удобно.

Само след минута Клариса се озова в просторно помещение близо до двора. На масичката я чакаше голяма чаша със студено прясно мляко. Тя приседна изтощено на леглото и поднесе чашата към устните си. Едва успя да изпие няколко глътки, когато чу звън на стомана.

— Клариса! — изрева разярен мъжки глас, който можеше да принадлежи само на Рейн.

Свикнала да отговаря със същия тон, тя отвори уста, но успя да изтръгне от гърлото си само жалко писукане. Сложи ръка на гърлото си и отвори вратата.

Рейн, който стоеше насред двора, се обърна към нея и погледите им се срещнаха. Под очите му имаше дълбоки тъмни сенки, потната му коса беше полепнала по главата. Бронята му беше покрита с безброй вдлъбнатини. Онова, което я уплаши най-много, беше дивият гняв в очите му.

— Ела тук! — изкрещя мъжът и тонът му не позволяваше неподчинение.

Клариса застана пред него и той я сграбчи за раменете. Погледна закръгления й корем, после впи поглед в очите й.

— Ако знаеш как ми се иска да те просна на коленете си и да те напердаша! — проговори бавно той.

Клариса се опита да говори, но възпаленото гърло отказа да й се подчинява. Очите й се напълниха със сълзи.

Рейн я погледна слисано, после на бузите му затрептяха трапчинките.

— Димът ти е отнел гласа?

Тя кимна и го погледна сърдито. Рейн избухна в смях.

— Прекрасно! Това е най-добрата новина, която съм чувал от месеци насам. Когато свършим работата, за която сме дошли тук, ще ти кажа някои неща и този път ще ме изслушаш, без да противоречиш. — Той улови ръката й и я потегли към малката порта в стената. Зад нея се намираше висок, дълбоко вграден портал, който очевидно беше част от параклис. Рейн отвори тежката врата и я бутна във вътрешността на параклиса. Пред олтара бяха застанали Джослин и един едър строен мъж, непознат за Клариса.

— Ти с бронята ли смяташ да го направиш? — попита весело непознатият и огледа любопитно Клариса.

— Ако отида да се преоблека, тя непременно ще избяга. Носиш ли пръстена, Гевин?

Клариса зяпна смаяно. Значи това беше най-големият брат на Рейн, на когото беше писала, за да го помоли за помощ, когато трябваше да укроти гнева на Рейн срещу Роджър Чатауърт! Тя се загледа любопитно в представителния мъж и смаяно установи, че по фигура той изобщо не прилича на Рейн и че нейният Рейн е много по-красив. Потънала в мислите си, тя не обърна внимание на свещеника, който застана пред олтара и заговори тържествено.

— Слушай свещеника, Клариса — заповяда строго Рейн и Гевин се закашля, за да прикрие смеха си.

Клариса изгледа смаяно мъжете, които я заобикаляха. В очите на Джос имаше радост и смях, зениците на Рейн се бяха свили от трудно овладения гняв, а Гевин наблюдаваше сцената с развеселена толерантност. Свещеникът я гледаше и чакаше търпеливо отговора й.

— Клариса! — изрева гневно Рейн. — Знам, че не можеш да говориш, но поне кимни с глава, разбира се, само в случай че искаш да ми станеш жена. Кой знае, може би пак ще предпочетеш Джослин… както направи преди няколко месеца.

— Да стана твоя жена? — проговори едва чуто тя.

— За Бога, Рейн! Прощавайте, отче — намеси се бързо Гевин. — Имай малко милост към бедното дете. Не виждаш ли, че е в шок? Само преди час щяха да я изгорят на кладата, а сега я доведоха в манастира, за да я венчаят. Трябват й поне няколко минути, за да осъзнае какво става.

— Откога си толкова добре осведомен за чувствата на жените? — попита враждебно Рейн. — Не помниш ли как остави Джудит само ден след венчавката ви? Ако не си бях счупил крака, тя щеше да живее сам сама в онази огромна къща.

— Ако не беше ти, тя щеше да се върне при мен много по-бързо. Но така…

— Млъкнете! — извика през смях Джослин и бързо отстъпи крачка назад, защото братята Аскот бяха готови да се съюзят срещу него. Пое дълбоко въздух и продължи: — Клариса гледаше само лорд Гевин, затова не съм сигурен, че е разбрала какво се иска от нея. Опитайте се да й обясните просто и ясно какво става тук, за да може да отговори правилно на въпросите, които й задава свещеникът. Нищо, че е загубила гласа си.