Джуд Деверо - Клариса

Все пак мъжът успя да събере сили, сграбчи полата на Фиона и я дръпна с такава сила, че тя се свлече надолу по стъпалата и се удари в гърдите му.

— Не бива така, скъпа Фиона — заговори в ухото й той, стисна я здраво за кръста и посегна към гърдите й. — Знаеш ли откога чакам този миг…

Клариса видя, че Панел е посветил цялото си внимание на Фиона и тя може да избяга, но в същия момент разбра, че не е в състояние да изостави спасителката си. Панел беше твърдо решен да я изнасили. Не й остана нищо друго, освен да се хвърли върху двамата с цялата си тежест.

Панел полетя към стената, без да изпуска Фиона. Клариса се претърколи настрана, притискайки корема си, за да опази бебето, Фиона не закъсня да се възползва от удобния случай и заби лакътя си в ребрата на Панел. Мъжът изкрещя от болка и я пусна. Тя сграбчи малката дъбова бъчва и я стовари с все сила върху главата му.

Бъчвата се разтроши на парченца и по лицето на мъжа потече червено вино. Панел рухна тежко на мръсния под и загуби съзнание.

— Жалко за доброто вино — промърмори презрително Фиона и улови ръката на Клариса. — Надявам се, че бебето не е пострадало?

— Не, постарах се да го запазя от удара.

— Много ти благодаря — усмихна се Фиона. — Можеше да избягаш, но остана да ми помогнеш. Как да ти помогна?

— Не бързайте толкова — обади се развеселен мъжки глас от вратата.

Двете жени се обърната стреснато и се озоваха пред едър мъж с изваден меч.

— Много съжалявам, че попречих на разговора ви, но ако не се опитате да свестите приятеля ми, и то бързо, ще се наложи да ви пронижа с меча си.

Фиона реагира първа. Втурна се от дясната страна на тъмнокосия мъж, за да си проправи път към вратата.

— Мини отляво, Клариса — извика тя. — Той не може да ни нападне едновременно.

Клариса я послуша и се втурна наляво. Мъжът въртеше глава като побеснял бик, за да държи под око и двете жени. Жалният стон на Панел го накара да се втурне към приятеля си. В същия момент Клариса се затича към стълбата и мъжът се принуди да отстъпи назад, за да им препречи пътя.

— Триста дяволи! — изрева Панел и разтърси глава, за да прогони замайването. — Ще ми платиш за това, Фиона — изсъска ядно той. — Не я пускай, Джон. И двете са вещици. Денят, в който е била създадена жената, е нещастие за мъжете.

— Ти изобщо нямаш представа какво значи да си жена — отговори подигравателно Фиона. — Нито една жена, която струва нещо, не би те допуснала близо до себе си.

Панел се надигна залитайки и огледа недоволно изцапания си жакет. Изведнъж се разсмя тържествуващо и погледна втренчено Фиона. В погледа му светна злобна радост.

— Вчера, докато яздех насам, минах покрай лагера на Майлс Аскот. — Той се ухили зарадвано, като видя как Фиона се скова цялата при произнасянето на името Аскот. — Питам се дали Майлс би приел красива гостенка като теб… Чух, че толкова побеснял от смъртта на сестра си, та брат му трябвало да го изпрати на някакъв далечен остров, за да не избие цялото семейство Чатауърт.

— Брат ми ще го стъпче като въшка — отговори презрително Фиона. — Онези Аскотови…

— Пощади ме с премъдростите си, Фиона. Нима не знаеш, че Роджър Чатауърт е нападнал Стивън Аскот в гръб?

Фиона се хвърли върху него, готова да му издере очите, и Панел едва успя да се отдръпне.

— Чувал съм, че Майлс много обича жените и вече има поне дузина копелета. Сигурно ще му хареса да прибере в харема си и една красива девствена принцеса като Фиона Чатауърт, за да й направи поредното бебе.

— По-скоро бих умряла — отговори сериозно Фиона.

— И какво от това? Ще оставя Майлс да се разправя с теб. Искаше ми се аз да го направя, но първо трябва да свърша с онази там. — Той хвърли зъл поглед към Клариса, която не смееше да се помръдне. Мечът на Джон беше опрян в гърба й.

— И как ще ме измъкнеш от замъка? — попита с усмивка Фиона. — Да не мислиш, че ще ме завлечеш за косата през цялата зала и гостите на сватбата ще стоят и ще гледат?

Панел я погледна замислено, после обходи с поглед просторното подземие. Очевидно намери онова, което търсеше, защото на лицето му изгря доволна усмивка.

— Сигурен съм, че Майлс с удоволствие ще изпълни ролята на Цезар.

Фиона го погледна недоумяващо. Панел стисна болезнено ръката й и я изви на гърба.

— Джон, ти внимавай за другата, а аз ще се погрижа за Фиона. Главата ме боли и нямам сила да се разправям и с двете.

— Внимавай, Панел — проговори предупредително Фиона. — Ако ми сториш зло, ще загубиш главата си.