Джуд Деверо - Клариса

— Нали ти казах, че ще те пратя на Майлс! Аскотови започнаха много да си вирят носа и получиха повече богатства, отколкото заслужават. За мен ще бъде удоволствие да ги сваля от пиедестала, на който са се поставили, и да видя как кралят отнема земите им. Сигурно и за мен ще има нещо.

— Никога! — изкрещя гневно Клариса. — Вие сте само едно гадно влечуго и никога няма да успеете да победите и най-слабия Аскот!

Мощният й глас отекна в ниския таван и всички се разтрепериха. Фиона спря да се брани и погледна замислено Клариса. В погледа на Панел блесна хитра пресметливост. Джон я блъсна с меча си и тя политна напред.

— Чух, че Рейн Аскот се е оттеглил в някаква гора и предвожда разбойническа банда.

— Трябва да проверим какво се крие зад този изблик на гняв — промърмори Панел и стисна още по-силно ръката на Фиона. — Първо обаче ще се разправя с малката принцеса. — Той грабна едно въже и завърза ръцете й а гърба.

— Внимавай какво правиш — предупреди го още веднъж Фиона. — Не се отнасяй с мен като с крепостна.

— Млъкни най-после! — изсъска Панел и я удари с юмрук по рамото. След като върза ръцете й, той я хвърли върху чувалите с жито и завърза и краката й. После отряза парче от копринената й рокля.

— Ще ми подариш ли една целувка, Фиона? — попита подигравателно той и поднесе парцала към устните й. — Само една, преди да те отнесат при Майлс Аскот?

— По-скоро ще те пратя в ада.

— Сигурен съм, че ти ще се озовеш там преди мен. Но може би Майлс Аскот ще успее да пооглади острия ти език.

Преди Фиона да е успяла да отговори, той натъпка парцала в устата й.

— Така ми харесваш повече.

— Какво ще правиш с нея? — осведоми се разтревожено Джон. — Не можем да я пренесем през залата вързана и с парцал в устата.

Панел отиде в далечния край на помещението и вдигна мръсен, прояден от молци килим, изтърси го, защото беше целият в прах, и го разстла на пода.

— Ще я увием в килима и ще я изнесем от замъка, без никой да разбере.

Клариса видя как очите на Фиона се разшириха от страх и потърси начин да я успокои. Беше сигурна, че Майлс Аскот няма да й стори зло. По-добре при него, отколкото при коварния Панел.

— Не се бой, Фиона — проговори високо тя. — При Майлс ще бъдеш на сигурно място.

Мъжете отново я погледнаха подозрително, но тя не виждаше нищо, освен Фиона. Приятелката й имаше нужда от утеха.

Панел сложи Фиона върху килима и я уви добре, за да не се вижда нищо.

— Може ли да диша? — попита уплашено Клариса.

— Какво ме е грижа? — изфуча Панел. — Ако умре, устата й ще млъкне завинаги. Освен това съм сигурен, че когато Майлс свърши с нея, няма да си спомня дори името ми.

— Майлс няма да й стори зло — отговори възбудено Клариса. — Той е добър и мил като братята си.

Панел избухна в луд смях.

— Никога не съм виждал човек, който може да се мери с Майлс. Когато побеснее от гняв, никой не смее да му се изпречи на пътя. Щом разбере, че Фиона е сестра на Роджър Чатауърт… Завиждам му, че ще бъде първият мъж на Фиона, и в същото време го съжалявам. Той е достатъчно глупав, за да не се съобрази с реакцията на Роджър. Когато лорд Чатауърт узнае, че Майлс Аскот е обезчестил милата му малка сестричка, ще настане истински ад. Кралят ще лиши Аскотови от земите им и ще ги раздаде на хората, които са му направили услуга. Разбира се, аз ще бъда до него, за да получа най-доброто парче от баницата.

— Вие сте мръсник и подлец! Най-отвратителното същество, което съм виждала някога!

Панел замахна и я зашлеви с такава сила през лицето, че от устата й потече кръв.

— Не забравяй, че си само една проста гражданка, докато аз съм благородник. Аз стоя много по-високо от теб и не желая да те слушам. Кой те е научил да се държиш така нагло? Да не би да е Рейн Аскот? Този мъж си мисли, че може да реформира цяла Англия. Скрил се е в гората, занемарил е собствеността си и се залъгва с отдавна изчезнали идеали като рицарска чест и благородство, докато хората от неговото съсловие богатеят и се забавляват.

Клариса изтри кръвта от устата си и отговори презрително:

— Рейн струва повече от стотина като вас.

— Защо го наричаш Рейн? Защо не „лорд Рейн“? Да не би копелето, което носиш в корема си, да е негово? Това ли те накара да мислиш, че си се изравнила с мен и имаш право да ме презираш? Почакай само още малко, вещице! Когато пламъците плъзнат по тялото ти, сигурно ще забравиш името Аскот и ще пищиш за милост. Ела тук, Джон! — нареди остро той. — Отнеси Фиона. Предай я на Майлс Аскот и почакай, за да видиш какво ще прави с нея. Чуй ме добре, приятелче — продължи предупредително той. — Цяла Англия знае, че Фиона е непорочна девица. Държа да я отведеш чиста и невинна пред Майлс Аскот. Гневът на Роджър Чатауърт трябва да се излее върху главите на Аскотови, а не върху моята. Ясно ли се изразих?