Джуд Деверо - Клариса

— Нима едно толкова дребно същество би могло да ми остави такъв белег, ако не беше подпомагано от дявола?

Робърт се усмихна иронично и отговори:

— По-скоро съм готов да приема, че те е надхитрила.

— Тя е вещица, казвам ти!

Робърт махна презрително с ръка.

— Всички жени са вещици, макар и само да известна степен. Какво общо има това момиче с Рейн Аскот?

— Мисля, че е прекарала последните месеци в лагера му. Детето, което носи в утробата си, вероятно е от него. Ако го уведомим, че смятаме да я изгорим на кладата като вещица, той ще побърза да й се притече на помощ. Ще му устроим добро посрещане. Рейн Аскот ще бъде за теб, а момичето за мен. Ще си поделим наградата, която дава кралят.

— Спри за малко, момче — прекъсна го Робърт. — Я погледни тази хлапачка. Наистина ли искаш да я използваш като примамка? Рейн Аскот може да има всяка жена, която пожелае. Вярно е, че в гората няма голям избор и че детето, което расте в утробата й, вероятно е негово, но не съм сигурен, че той ще рискува живота си, за да й дойде на помощ. Също така не мога да разбера защо си загубил толкова време да търсиш такава грозна и мършава девойка. Та тя няма нито гърди, нито бедра, да не говорим за лицето й!

Панел хвърли пренебрежителен поглед към чичо си, после се обърна към Клариса.

— Пей! — заповяда той.

— Няма да пея — отговори спокойно тя. — Вие и без това ще ми убиете, защо да ви се подчинявам?

— Защото ще умреш — отговори иронично мъжът. — Май не ти е все едно дали ще умреш преди или след раждането на детето си, нали? Ако откажеш да ми се подчиняваш, детето ти ще умре заедно с теб. Ако ме послушаш, ще почакам да го родиш и тогава ще те изгоря. Хайде, пей за живота на детето си!

Клариса се подчини веднага. Сложи ръце на корема си и издигна глас в гореща молитва към небето да опази невинното бебе.

Когато свърши, в залата се възцари мъртвешка тишина. Двамата мъже я гледаха захласнато.

Робърт се овладя пръв. Разтърка ръцете си, които се бяха вкочанили, и в гласа му прозвуча твърдо убеждение.

— Аскот ще ти се притече на помощ.

Панел се усмихна доволно. Чичото бе разбрал защо неразумният му племенник не беше престанал да търси вещицата през всичките тези месеци.

— Утре сутринта ще започнем съдебния процес. Когато я обявим за виновна, ще я вържем на кола на площада. Аскот ще дойде да я освободи и ние ще го посрещнем, както заслужава.

— Как можеш да бъдеш сигурен, че ще узнае навреме за залавянето й? И ако наистина дойде, уверен ли си, че ще го хванем?

— Преди да дойда тук, затворих вещицата в подземието на замъка и накарах един слуга да подшушне на красивия й спътник какво възнамерявам да направя с нея. Той се метна веднага на един кон и препусна като вихър на юг. Знам, че там се намира гората, в която се крие Рейн Аскот. Ние ще действаме бързо и той няма да има време да събере рицарите си. В гората е заобиколен само от престъпници и прогонени селяни. Никой от тях не умее да язди, камо ли да върти меч.

Клариса захапа долната си устна, за да не защити Рейн. Панел трябваше да си остане с вярата, че Рейн е безпомощен. Така щеше да събере по-малко мъже, за да го залови.

Какво си въобразяваше тя? Рейн никога нямаше да й дойде на помощ след всичко, което се беше случило. Тя се съмняваше, че той изобщо ще пожелае да говори с Джослин. Стражите, които Рейн беше разположил в гората, му съобщаваха отдалече кой идва и той можеше да откаже на младия музикант достъп до лагера. Ако Джос се опиташе да се промъкне тайно, Рейн можеше да нареди на стражите да го убият. Не! Рейн никога не би постъпил така подло! А може би все пак… Джослин можеше да изпрати при него друг човек, вместо да отиде лично. Дали тогава Рейн щеше да повярва в посланието? Дали щеше да се разтревожи поне малко за съдбата й?

— Той ще дойде — повтори уверено Панел. — А когато дойде, ние ще бъдем готови да го посрещнем.

Клариса гледаше унило от прозореца на малкото каменно помещение, в което я бяха затворили. Големият площад пред дома на Робърт Дигс, обграден със стени, беше и мястото, където се изпълняваха присъдите. Още от сутринта трима усърдни дърводелци подготвяха кладата, където щяха да я изгорят като вещица. След залавянето й от Панел бяха минали осем страшни дни, през които бе изтърпяла мъченията на съдебния процес, скалъпен от Панел и чичо му.

Съдиите й бяха все роднини на Панел и той успя да ги убеди лесно в твърдението си, че Клариса е вещица. Тя слушаше думите му, без да реагира. Мъжете говореха за нея, сякаш тя изобщо не присъстваше в залата. През цялото време в главата й отекваха думите на Рейн.