Джуд Деверо - Клариса

Панел замръзна на мястото си и погледна приятеля си с искрящи от гняв очи. Ръцете го засърбяха да докосне грозния белег на челото си. След онази нощ в дома на Клариса той страдаше от силно главоболие. Макар че беше измъчвал до смърт няколко души от града, никой не можа да му каже къде е изчезнала вещицата. Всеки път, когато болката се забиваше в главата му като нажежена игла, той се кълнеше, че ще намери злосторницата и ще я осъди да гори на кладата.

— Къде е тя? — попита дрезгаво той.

Джон се изсмя доволно.

— В голямата зала. На всичкото отгоре е бременна. Пътува с едно хубаво момче и двамата пеят така сладкогласно, че просто не ти се вярва.

— Още ли продължават да пеят? А аз си мислех, че всички са заспали.

— Разбира се, че са заспали. Аз обаче отбелязах мястото, където нощуват птичката и придружителят й.

Панел остана за момент неподвижен, обмисляйки следващата си стъпка. Когато влезе в града с приятелите си, за да намери Клариса, и тримата бяха пияни и не можаха да се справят със задачата си. Тази грешка не биваше да се повтаря.

— Дали някой ще й се притече на помощ, ако се развика? — попита замислено той.

— Повечето гости са пияни и хъркат толкова силно, че дори ако избухне буре с барут, няма да се чуе.

Панел погледна старата, обрулена от дъждовете и бурите кула.

— Има ли затвор в замъка? Или поне място, където държат престъпниците, преди да ги предадат на палача?

— Защо да чакаме толкова дълго? Ще я вържем за един кол и на разсъмване ще я изгорим.

— Не, някои тук няма да харесат церемонията, а и кой знае как ще реагира кралят с меланхоличното си настроение. Ще го направим по-умно. Имам един братовчед, който ръководи съдилището недалеч оттук. Ще затворим онази малка мръсница в подземието, после ще поговоря с братовчед си и когато се върна, ще организираме съдебен процес Така ще я изгорим законно. А сега ми покажи къде е.

Клариса спеше неспокойно. Опитваше се да се намести по-удобно, но коремът й пречеше. Изведнъж до ухото й достигна ужасяващ шепот. Гласът, който не бе забравила и никога нямаше да забрави, изпрати ледени тръпки по гърба й и косите й настръхнаха.

— Ако искаш жалкият ти съучастник да остане жив, не говори и не мърдай — проговори гласът.

В същия момент в гърлото й се опря студеното острие на нож. Нямаше нужда да отваря очи, за да види подигравателната физиономия на Панел над лицето си. Зловещият образ месеци наред я преследваше в сънищата й.

— Мислеше ли за мен, сладурче? — попита той и лицето му беше съвсем близо до нейното. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. — Защо даде на друг онова, което отказа на мен? Затова ще умреш.

— Не — прошепна Клариса и ножът поряза шията й.

— Ще дойдеш ли с мен или предпочиташ да забия ножа в гърлото ти?

Клариса разбра какво възнамеряваше той. Джослин спеше недалеч от нея. Дишането му беше дълбоко и равномерно. Очевидно не усещаше заплашващата го опасност.

— Ще дойда с теб — отговори тихо тя.

Трепереща и твърде уплашена, за да пролива сълзи, Клариса се надигна от сламеника си и острието на ножа отново одраска гърлото й. Не й беше лесно да намери пътя между прострените по пода тела. Всеки път, когато се спъваше, Панел извиваше ръката й на гърба и тя стискаше здраво зъби, за да не изпищи от болка.

Когато стигнаха до тъмната каменна стълба, която водеше в подземието, мъжът я блъсна толкова силно, че тя се удари в стената и полетя надолу. Едва след няколко стъпала успя да се задържи на краката си и спря за момент, сложила ръка на корема си, за да защити нероденото. Едва успя да си поеме дъх, когато Панел я блъсна наново.

— Върви напред — изръмжа грубо той.

Клариса успя да слезе по стълбата без повече падания. Помещението, в което я отведе Панел, беше студено и мрачно, с нисък таван, пълно с бъчви и чували с храна. Тя чу скърцане на панти и се обърна стреснато. Панел стоеше пред тежка врата, зад която зееше черна дупка.

— Влез тук — заповяда той.

— Не! — изплака тя и се дръпна назад, защото малката странична килия беше още по-страшна. Опита се да избяга, но не успя да намери пътя между многото препятствия. Мъжът я сграбчи за косата и я захвърли в мрака.

Клариса се сви в един ъгъл, заобиколена от черен студ. Чу затварянето на вратата и спускането на тежкото желязно резе. Когато и последният лъч светлина изчезна и килията потъна в дълбок мрак, тя захълца отчаяно.

Следващите часове бяха истински кошмар за нея. Отникъде не проникваше светлина и дори след час тя не можеше да види ръката пред очите си. Остана в ъгъла, където я бе запратил Панел, неспособна да се раздвижи. Страхът я сковаваше.