Джуд Деверо - Клариса

— Може би годеникът…

— Той е кротък — прекъсна я пренебрежително Фиона. Погледът й се устреми към Джослин, който я зяпаше с неприкрито възхищение. — И двамата сте достатъчно красиви и зайчето няма да се уплаши още повече — установи доволно тя. Изабел захълца отново и тя се втурна да я подкрепи.

— Много ми е жал за момичето — прошепна съчувствено Клариса, — но приятелката му е същинска буря. Никога не бях виждала жена като нея.

— А аз се моля никога вече да не я срещна — засмя се Джос. — Тя ни повика тук. Дано небето се смили над мъжа, който посмее да не й се подчини. Макар че…

Клариса го погледна и откри в очите му дяволит блясък.

— Ако не изпълниш желанието й, тя ще те завлече за косата.

— Няма да пожертвам косите си — усмихна се Джос. — Проклет да бъда, ако не се покоря на волята й!

Преди Клариса да е успяла да отговори, Джос я бутна към плачещата годеница. Трябваше им цял час, преди младата жена да се успокои, и през цялото това време Фиона Чатауърт се разхождаше нервно пред прозореца и от време на време измерваше с гневен поглед хълцащата си приятелка. Веднъж отвори уста да каже нещо, но Клариса се уплаши, че думите й ще разрушат онова, което тя и Джос бяха постигнали с толкова усилия, и запя с пълен глас, за да я заглуши.

Когато Изабел най-после се овладя дотолкова, че да може да се покаже пред гостите, слугините я заобиколиха и я поведоха по стълбата. Клариса и Джос останаха сами с Фиона Чатауърт.

— Добре се справи — заговори с признателност Фиона. — Имаш великолепен глас. Освен това личи, че си получила добро образование.

— Имах двама чудесни учители — отговори скромно Клариса.

Фиона погледна втренчено младия мъж, сякаш искаше да проникне до дъното на душата му.

— Виждала съм ви вече някъде.

— Познавах снаха ви Лилиан — отговори меко младият мъж.

Очите на Фиона се вледениха.

— Да, спомних си — промърмори тя и измери Джос от главата до петите с кратък, безсрамен поглед. — Ти си точно от нейния тип. Макар че тя се задоволява с всякакви мъже…

— Как са братята ви? — попита предизвикателно Джос.

Фиона го погледна пронизващо и Клариса спря да диша.

Ами ако тази млада жена знаеше кой е убил Едмънд Чатауърт?

— Брат ми Брайън напусна общия ни дом — отговори съвсем спокойно Фиона. — Никой не знае къде се е скрил. Носят се слухове, че някой от онези отвратителни Аскотови го държи в плен.

Джос стисна до болка рамото на Клариса, за да й попречи да заговори.

— А Роджър? — попита той.

— Роджър е много променен. Ако най-после си задоволил любопитството си, мисля, че е крайно време да слезеш долу. Гостите имат нужда от развлечения. — Тя се обърна и леко прошумоля с полите си на излизане от стаята.

— Отвратителните Аскотови! — изкрещя невъздържано Клариса веднага щом вратата се затвори зад гърба на Фиона. — Брат й изнасили сестрата на моя Рейн, а тя смее да ругае семейството му!

— Успокой се, Клариса. Не можеш да се мериш с жена като Фиона Чатауърт. Тя ще те погълне наведнъж, преди да се усетиш. Ти нямаш представа в каква обстановка е израсла тази млада дама. Брат й Едмънд, който беше настойник на по-малките, беше подъл, коварен мъж. Виждал съм как Фиона му се противопоставяше дори в случаите, когато Роджър не смееше да си отвори устата. Тя обожава брат си Брайън. Сега е убедена, че Аскотови са го взели в плен, и гори от омраза.

— Но тя няма право да ги мрази! Чатауърт е виновен за всичко.

— Стига си викала! Хайде да слезем долу. — Той я изгледа остро. — И не смей да изпълняваш песни за враждуващи благородни семейства! Разбра ли ме добре?

Клариса кимна с неохота. Макар и трудно, щеше да сдържи обещанието си.

Беше вече много късно и повечето гости лежаха пияни по пода или по масите, когато един слуга пошепна нещо в ухото на мъжа, който седеше в един ъгъл. Мъжът се засмя доволно, стана и излезе навън, за да поздрави новопристигналите гости.

— Никога няма да повярвате, като ви кажа кой е тук — каза той на ездача, който слезе от коня си.

— Какво? Няма ли поне да ме поздравиш? — попита саркастично гостът. — Няма ли да ме попиташ добре ли съм пътувал? Слушай, Джон, не оставяй юздите да се влачат!

— Останах трезвен, за да ти го кажа. Надявам се, че това обяснение е достатъчно.

— Сериозно ли говориш? Това е истинска жертва. — Гостът остави юздите на коня си в ръцете на един слуга. — Е, кое е толкова важно, та не може да почака, докато изпия няколко чаши вино?

— О, Панел, винаги си бил нетърпелив. Помниш ли онова малко пойно птиче от миналата зима? Момичето, което те цапна по главата?