Джуд Деверо - Клариса

Макар че не виждаше нищо, тя чуваше шумовете на насекомите по стените и пода и тези шумове звучаха силно и опасно. Когато най-после се освободи от обхваналото я вцепенение, нещо прошумоля по меката й кожена обувка и тя изпищя задавено. Скочи от пода и започна да опипва камъните на стената.

— Успокой се, Клариса — проговори високо тя и гласът й отекна в ниския таван. Скоро щеше да се развидели и Джос щеше да я потърси — ако онези не го бяха убили! Не, тя не биваше да се надява, че някой ще дойде да я освободи от затвора й. Трябваше сама да потърси възможност за бягство. Внимателно, протегнала ръце напред като слепец, тя направи крачка встрани и едва не се прекатури върху една дървена пейка. Коленичи и опипа предпазливо пейката, зарадвана, че усеща очертанията й. Когато свърши с изследването на пейката, отиде до стената и се приближи опипом към вратата. Блъсна я с цялата си сила, но все едно, че се удари в каменна стена. Дебелият дъб не помръдваше.

Килията й беше около шест квадратни метра, с каменни стени, мръсен под, без легло, само с дървената пейка. На вратата нямаше прозорче, през процепите не проникваше нито лъч светлина. Ниският таван й позволи да опипа всеки сантиметър. Когато свърши обиколката си, цялата беше покрита с паяжини и от очите й течаха горчиви сълзи. Разгневена на слабостта си, тя се опита да почисти паяжините от лицето и дрехата си, като не спираше да проклина Панел и съучастниците му.

Минаха няколко часа, преди да седне на пейката. Чувстваше се изтощена до смърт. Вдигна колене към тялото си и облегна глава на стената. Помилва успокоително корема си, защото бебето я риташе болезнено в ребрата, а когато то се размърда още по-силно, започна да му пее. Постепенно то се успокои, а с него и Клариса.

Над главата й се чуваха стъпки и тя разбра, че затворът й е точно под голямата зала. Някъде там горе беше Джослин и се опитваше да я намери. Тя се замисли по какъв начин би могла да избяга. Потърси нещо, с което да запали огън и по този начин да си проправи път към свободата. После си каза, че преди огънят да прогори тежката дъбова врата, тя отдавна ще се е задушила от дима.

Когато вратата се отвори с трясък, тя се уплаши до смърт и едва не падна от пейката. Някой внесе запалена свещ и едва не я ослепи след часовете, прекарани в пълен мрак.

— Ето къде си била — проговори гласът на Фиона Чатауърт.

Клариса забрави произхода си и се втурна да прегърне спасителката си.

— Господи, Фиона, толкова се радвам, че дойдохте! Как ме намерихте?

Фиона отговори на прегръдката й.

— Джослин дойде при мен. Направил го е онзи идиот Панел, нали? Този подлец не заслужава да стъпва по Божията земя. А сега да се махаме оттук, преди да се е върнал.

— Закъсняхте — обади се възбуден мъжки глас от вратата и двете жени отскочиха уплашено. — Ти не си се променила ни най-малко, Фиона — продължи мъжът със смесица от гняв и подигравка в гласа. — Продължаваш да раздаваш заповеди.

— А ти, Панел, не си се отказал да късаш крилцата на нещастните пеперуди. Какво ти е сторила тази жена? Сигурно е отказала да ти се отдаде, както би сторила всяка жена с малко разум в главата си.

— Езикът ти е прекалено остър, Фиона. Ако имах време, щях да те науча на по-добри обноски.

— Както се опитаха и много други мъже преди теб, нали? — изфуча сърдито Фиона. — Ти се боиш от мен, Панел, защото знаеш, че казвам истината. Махни се от пътя ми. Дошла съм да освободя тази жена и няма да се стресна от подлите ти игрички. Потърси си друга, за да се забавляваш. Тази жена е под моя защита.

Мъжът застана пред вратата, за да не им даде възможност да избягат.

— Прекаляваш! — изсъска Фиона. — Да не ме мислиш за някоя безпомощна слугиня? Ако ми сториш нещо, брат ми ще ти откъсне главата.

— Роджър е твърде зает с интригите си срещу Аскотови и не е способен да мисли за нищо друго. Както чувам, не е престанал да се налива с вино, откакто сладкият, верният, сакатият Брайън е избягал от родния дом и обикаля света, за да излива мъката си.

Клариса не видя малката кама, която Фиона извади от ножницата на колана си, но Панел я забеляза. Той отскочи настрана, сграбчи Фиона за рамото и я привлече към себе си.

— Искам да те усетя с тялото си, Фиона. Запазила ли си малко от огъня си и за леглото ми?

Клариса разбра, че това е шансът й да избяга. На стената вляво от нея висеше връзка ключове. Тя я откачи с бързо движение, замахна и я хвърли срещу Панел. Улучи го право в слепоочието.

Панел пусна Фиона и политна назад. Опипа ръка на челото си и погледна невярващо кръвта, която намокри пръстите му. Преди да е успял да се осъзнае, Фиона и Клариса вече тичаха нагоре по стълбата.