Джуд Деверо - Дукесата

— О — излъга тя, — на нищо. Просто си мислех за онова, което четох днес. — Беше радостна, че въпреки студа и течението в къщата отиде на вечеря с една от най-дръзките си рокли, която оставаше раменете и ръцете й голи. Но за да се хареса на Хари, тя беше готова и на по-големи жертви.

— Значи най-сетне са те пуснали в библиотеката?

Тя се спря стреснато и го погледна.

— Откъде знаеш за тази история?

Той само се усмихна, взе ръката й и продължи да крачи.

— Хари, вярваш ли, че мъжете и жените могат да бъдат приятели? — попита тя.

— Да — отвърна Хари предпазливо.

— Ние приятели ли сме? Имам предвид, можем ли — ти и аз да разговаряме за всичко?

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита той подозрително.

Клер си пое дълбоко въздух.

— Мога ли, когато стана дукеса, да променя сегашните правила в къщата? Мога ли да разреша на хората да се хранят по стаите си и да влизат в кухнята, когато им се прииска? Мога ли да им позволя да говорят по време на храненето?

Хари се усмихна неуверено.

— Разбира се, че можеш. Когато станеш дукеса, ще можеш да правиш, каквото ти скимне. Тогава това ще бъде твоята къща.

— Мога ли да преустроя западното крило?

Хари се поколеба за миг.

— Какво знаеш за западното крило?

Когато тя наведе глава и не му отговори, той се спря и повдигна брадичката й, така че се наложи Клер да го погледне в лицето.

— Пак ли срещна Тревилиън?

Усмихна се на смайването й.

— Нали ти казах, че знам всичко, което става в къщата. Не бива да разказваш на никого за Тревилиън. Никой, освен нас двамата не знае, че той е тук — каза Хари строго.

— Защо?

— Има си причини. С него ли прекара толкова време? Затова ли пропусна обеда и чая?

— Четох в неговата стая. — Очите й блестяха. — В стаята на принца.

— Харесваш ли Тревилиън?

— Не знам — каза тя откровено. — Той е странен човек, нали?

Хари се изсмя.

— По-странен, отколкото можеш да си представиш. Но не те е докосвал все пак, или?

Клер го погледна ужасена.

— Не по начина, за който си мислиш. Той е съвършен джентълмен. Е, не съвсем съвършен. Понякога много ме ядосва, но има няколко интересни книги.

— Мога да си представя — каза Хари със саркастичен тон и се нацупи. Намираше се между чука и наковалнята. В крайна сметка не можеше да забрани категорично на Клер да се среща с Тревилиън. В такъв случай щеше да го попита защо не бива да го вижда и ако Хари не й дадеше задоволителен отговор, може би брат му щеше да изплюе камъчето. Хари не се съмняваше, че той щеше да й каже: „Моят малък брат се бои да не разбереш, че аз съм дукът, а не той.“

Хари я поведе обратно към къщата.

— Трябва да се прибираме. Утре ми се налага да изляза много рано и няма да ме има няколко дни.

— О, Хари, не може ли веднъж да прекараме деня заедно? Защо не оставиш за един ден работата си?

— Друг път. Утре тръгвам, преди да зазори, още няма да си станала — Докосна я с пръст по нослето. — Но може би следващият път ще дойдеш с мен. И ти обещавам, че като се върна, ще имам повече време за теб. — При тези думи Хари отново се намръщи от досада. Надяваше се, че периодът на ухажването на годеницата вече е минал, но появяването на Тревилиън проточваше нещата.

Той се усмихна.

— Какво ще кажеш за една целувка? — Наклони се и притисна устните си в нейните. В този миг Клер обви ръце около врата му и притисна затворените си устни към неговите. Хари оцени целувката й като крайно незадоволителна — не харесваше девственици и не изгаряше от желание да ги посвещава в любовта. Падаше си по жени, които му даваха нещо.

Когато Хари я отмести от себе си Клер все още поднасяше устните си със затворени очи. Той я погледна мрачно и каза:

— Страхувам се, че не е добре да те оставям тук сама. Ще трябва да говоря с мама да насрочи датата на нашата сватба.

Клер му се усмихна, но в този миг си спомни отново за ръкописа, който беше чела днес, и за всички тези истории за никога несекващата страст. А къде беше страстта между нея и Хари? Къде бяха камбаните и вълшебните песни на сирените? Но може би най-напред трябваше да овладее изкуството да целува, за да се появи по-бързо страстта.

Свали ръце от шията му и благоприлично тръгна до него към Брамли.

Когато се събуди на следващия ден, беше четири часа сутринта. Дали Хари беше заминал? На пръсти, за да не я чуе госпожица Роджърс, която спеше в съседната стая, Клер изтича до прозореца. Беше още прекалено тъмно, за да види нещо. Опря се на лакти на перваза и се загледа към езерото сред парка. В този миг й се стори, че там нещо се движи. Може би е сърна, помисли си тя, но после видя, че е човек.