Джуд Деверо - Дукесата

— Чудесното в неговите книги са описанията на хората — заяви Клер възторжено. — Той е великолепен познавач на човешките характери. Книгите на повечето изследователи в това отношение са доста скучни. Всички пишат някак дистанцирано и когато се натъкнат на нещо интересно, читателят най-често трябва да се задоволява с такива оскъдни описания като: „Днес видях едно необикновено племе. Членовете му се изхранват с мравки.“ Такова нещо може да доведе читателя до лудост. Той веднага иска да разбере дали тези хора пекат или варят мравките, дали ги отглеждат. Връхлитат го безброй въпроси. А капитан Бейкър винаги засища любопитството на своите читатели. Той обяснява всичко.

— Включително диаметъра на колела и превозни средства — каза Тревилиън почти машинално, впечатлен не толкова от думите й, колкото от страстта, с която ги произнасяше.

— Не мисля, че сте в състояние да разберете такова нещо.

— Но капитан Бейкър щеше несъмнено да го разбере, както и младият Хари, разбира се. — Тревилиън сам се стъписа от ревнивия си тон. За щастие, малката американка сякаш не го забеляза.

Тя се наведе да прочете заглавията по гърба на книгите, които лежаха на най-долния рафт, а погледът на Тревилиън се плъзна по тялото й. Толкова копнееше да сложи ръце на талията й, че пръстите му се разтрепериха.

— Сигурно постоянно намеквате за младостта на Хари, защото вие самият вече не сте млад? И баща ми се държи така с по-младите мъже. Изглежда това му създава чувство, че ги превъзхожда.

Клер се изправи отново и едва не се сблъска с Тревилиън.

— В този шкаф виждам книги само от капитан Бейкър. — Обърна се и се отдръпна малко, за да го погледне. Изразът на очите му накара дъхът й за миг да секне. Никога мъж не беше я гледал така. Нормално ли беше това? Очите му, в които най-често проблясваха подигравателни искри, бяха пълни с… Не беше сигурна с какво, но във всеки случай не беше ехидство.

Отстъпи крачка назад.

— Струва ми се, че и вие сте очарован от този човек. Права ли съм? — попита тя припряно. — Затова навярно и се обидихте, когато го критикувах.

— Какво носите под полата си? — попита той тихо. Клер отвърна с къс, нервен смях:

— Турнел. Къде сте живели, че не знаете какво е турнел?

— Прекарах много години в чужбина.

— Сигурно е така. — Тя се обърна отново към шкафа и няколко пъти си пое дълбоко дъх, за да се успокои малко пулсът й. — Ще взема тази книга. Въпреки, че съм я чела поне десетина пъти.

Той взе книгата от ръцете й, прочете заглавието „Търсенето на Пеша“ и я сложи обратно на рафта.

— Щом като сте я чели десетина пъти, наистина ще ви е скучна.

— Но тя няма да ми е скучна. Аз…

Сложи длани върху китката й и й попречи да вземе отново книгата.

— Имам нещо от него, което положително не сте чели.

Тя дръпна ръката си.

— Чела съм всичко…

— Става дума за ръкопис, който не е печатан.

Клер затаи дъх, обърна се към него и се усмихна.

— Моля ви, покажете ми го.

Има най-откритото лице на света, помисли си Тревилиън. По него можеше да се чете като в отворена книга. И това усърдие, тази жажда за знания, които се изписваха по него — Тревилиън се трогна. На драго сърце би й дал повече, отколкото можеше да научи от книгите. Отдръпна се неохотно от нея, отиде при една ракла до стената, взе някакъв ръкопис и й го подаде.

— „Ухаещата градина“ — прочете Клер, — преведена от капитан Бейкър. — Погледна го и му се усмихна благодарно, докато притискаше ръкописа към гърдите си като някаква скъпоценност.

Тревилиън се намръщи. Тя му се усмихна, както дете се усмихва на баща си, и той положи голямо усилие, за да овладее нервите си. Беше сгодена за брат му. Съвсем не беше лекомислена млада жена, с която да се забавлява един следобед. Ако я докоснеше, това щеше да има лоши последици и да доведе до безкрайни усложнения.

— Седнете пак оттатък и пазете тишина — заповяда той строго. — Трябва да си върша работата.

Тя не отрони нито дума повече, върна се при пейката до прозореца и седна. Отне й няколко минути, докато свикне със ситния почерк на капитан Бейкър и скоро разбра що за книга й беше дал Тревилиън. Бе превод на източен трактат върху любовно изкуство.

Първата глава разказваше за красотата на жените и се описваха всички части на женското тяло. Втората беше посветена на мъжете, следваше описание на любовните пози. После идваха забавни сведения за съпружеската изневяра и за всички възможни разновидности на така наречената свободна любов.