Джуд Деверо - Дукесата

Тревилиън се усмихна.

— Колко си права. От мига, когато се запознах с теб, започна да ме командваш. Първото нещо, което чух от теб, беше заповед. Използваше всеки повод, да ми казваш в какво греша. Критикуваше книгите ми, дрехите ми, онова, което казвах, и начина, по който ти го казвах. Знаеш ли, че всъщност ние двамата много си подхождаме.

Клер му обърна гръб, за да не види сълзите, които се появиха в очите й. Тревилиън беше единственият човек, любопитен колкото нея самата, изгарящ от желанието да научи колкото се може повече за света.

Той се изправи и застана зад нея — достатъчно близо, за да я прегърне, но не го направи.

— Напълно ли умря любовта ти към мен?

— Не — призна му тя искрено. — Струва ми се, че ще ме погребат с нея. Но не искам да живея с теб. Ще търся някой, който не се изолира от живота и активно участва в него.

— Но аз винаги съм действал…

Тя се обърна разгневено към него.

— Не, не е вярно. Ти си намираш предлози. Твърдиш, че ме обичаш, но не пожела да ми попречиш да се омъжа за друг мъж. Не искаш да станеш дук, защото това би ти създало проблеми. Ще трябва да се сблъскаш с други хора, например със селяните арендатори и с майка си. За теб е много по-просто да не се обвързваш с нещата, а само да ги наблюдаваш отстрани. — Тя си пое дълбоко дъх. — Знаеш ли какво си мисля? Когато ми предложи да се омъжа за теб, ти всъщност не ме искаше. Предричаше, че само след няколко години ще те намразя — само и само, за да не се съглася.

Известно време той не каза нито дума, само стоеше неловко и я гледаше.

— Какво ще те убеди, че те обичам? Какво ще те накара да повярваш, че искам да си с мен завинаги?

Клер се изсмя подигравателно.

— Покажи ми, че не стоиш със скръстени ръце и не гледаш пасивно как някой умира. Покажи ми, че си човешко същество и че си мъжът, който е написал тези писма. Четох за него, но още не съм го видяла.

Тревилиън отиде до един гоблен и го дръпна. Отзад се отвори врата.

После Клер чу гласа й.

— Омръзна ми да чакам — оплакваше се Ниса — Цялата се вкочаних от студ. Ти… — Ниса спря, като видя лицето на Клер. — Нима не си й казал? — попита Ниса. — Как можа досега да мълчиш?

— Просто не успях — усмихна се Тревилиън. — Тя не ми даде възможност. Ти си моят подарък за нея.

Клер се обърна и побягна към вратата, но Тревилиън я задържа.

— Мислех, че подаръкът ще те зарадва.

— Нима трябва да се радвам, задето ме правиш на глупачка? Кой знае как си се забавлявал, когато молех онези мъже да вградят смарагд върху чашата за момиче, което никога не е умирало.

Лицето на Тревилиън се вкамени.

— Защо винаги си мислиш за мен най-лошото?

Клер се освободи от него и се спусна към вратата. Ниса й препречи пътя.

— Хайде, стига вече — каза тя на Клер. — Този мъж се е побъркал от любов по теб. Прости му.

Клер я изгледа свирепо.

— Мислех, че наистина си се самоубила. Не предполагах, че е само шега.

Ниса се засмя.

— Но аз наистина бях умряла. Лунната перла си отиде в уречения ден. Франк ме върна от царството на мъртвите и сега живея втори живот.

Клер се намръщи, а Ниса я притегли към един стол.

— Ела, ще ти разкажа всичко.

Клер се остави Ниса да я настани удобно и изслуша историята й. Не погледна към Тревилиън, който стоеше с гръб към тях до прозореца.

Ниса й разказа, че погълнала отровата, за да умре. Вярвала, че е изпила смъртоносно вещество, и наистина скоро загубила съзнание. Тревилиън обаче допуснал, че това е само силен опиат. Когато хората от Пеша настояли на всяка цена да изгорят трупа на Ниса, той решил, че по всяка вероятност огънят трябва да я умъртви действително. Тревилиън знаел, че двамата пешанци са само пратеници и може би дори не подозират, че Ниса не е мъртва. Той им дал доста злато, за да не изгарят безжизненото й тяло. После им връчил вързопче с пепел от огнището на Мактарвит, което да отнесат в родината си.

Тревилиън и Ангъс три дни се мъчили да събудят Ниса. Наливали й в гърлото отвратителни на вкус отвари, докато тя искала само да спи. Тревилиън я карал непрекъснато да се разхожда из къщичката на Мактарвит. Не спал три денонощия, защото се боял, че Ниса ще загуби съзнание и повече няма да се свести.

Ниса й разправи какво повтарял Тревилиън:

— Щом Клер иска Ниса да е жива, аз ще я възкреся.

— Аз умрях така, както трябваше да умре Лунната перла — повтори Ниса сякаш за свое оправдание. — И сега мога да живея както си искам. Франк ме покани да остана тук при неговото семейство. — Тя се обърна и погледна гърба на Тревилиън. — Сега мога ли да си вървя?