Джуд Деверо - Дукесата

— Убедена съм, че майка ми е преживяла тежко това. Не стига, че загубила любовника си и крака си, но отгоре на всичко узнала, че нейният идол бил всъщност един обикновен негодник. Но тя била способна само на крайни чувства — или любов, или омраза. Ненавиждала всичко, свързано с името Макарън и посветила цялата си любов на своя красив русокос син.

Лотрис спря, докато Клер се опитваше да осмисли току-що казаното.

— Ако Хари не е син на баща си, то тогава той няма никакво право на титлата — каза Клер тихо.

— Да, той няма ни най-малко право на нея. — Лотрис погледна Клер така настойчиво, че тя отново си спомни очите на Тревилиън.

— Баща ти лишил ли е Хари от наследство?

— Баща ми беше добър човек и никога не би постъпил така. Той обичаше Хари. Обичаше всичките си деца, но неговият любимец беше най-големият му син Алекс. Не беше честно да посвети всичкото си време на него, докато другият ми брат и аз бяхме лишени от всякакво внимание. Алекс имаше баща ми, Хари — майка ми, докато… — тя отново спря и се вторачи в Клер. — … Уили и аз си нямахме никого.

Клер погледна смаяно Лотрис. Понечи да каже нещо, но не го направи. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Сега си обясняваше враждебността на Тревилиън към дукесата и отношението на селяните към него.

— Нима всички в тази къща знаят, че Тревилиън е дукът?

— Повечето знаят. Като дете той беше изгонен от къщата и пратен при бащата на майка ми. — Лотрис преглътна. — Много лошо се отнасяха към Уили, когато беше малък.

Безброй мисли се блъскаха в главата на Клер. Възмущаваше се, че й беше разказвал толкова малко за себе си, но не бе усетила дълбочината на разочарованието му. Беше й казал, че я обича, но не й се беше доверил докрай. Ако й беше открил, че той е дукът, родителите й веднага щяха да одобрят брака с него. Клер щеше да получи парите на дядо си и всичките й проблеми щяха да бъдат решени.

Но той не й каза нищо. Скри от нея.

Клер се изправи и отново започна да опакова багажа си.

— Няма ли да кажете нещо? — попита Лотрис. — Току-що ви съобщих, че мъжът, когото обичате, е дук, а мъжът, за когото искате да се омъжвате, въобще няма родство със семейството Монтгомъри.

— Как се казва той? Как е истинското име на Тревилиън?

— Уилям Ричмънд Монтгомъри. Титлата през детството му беше граф Тревилиън и, изглежда, това име му подхожда. — Лотрис хвана ръката на Клер.

— Това ли е всичко? — Очите на Клер пламтяха от гняв. — Той дори не ми каза името си — нещо толкова просто. Питаше ме дали го обичам, дали ще прекарам живота си с него, но не благоволи да ми каже името си. — Тя погледна към куфара си.

— Вие не разбирате. Уили е…

— … студен човек — допълни Клер. — Аз го обичах. Влюбих се в него въпреки отвратителния му характер и песимистичните му възгледи. Простих му, когато не ми каза, че е капитан Бейкър. Простих му, когато ми се подиграваше и ме използваше като материал за книгите си. Дадох му всичко, но той не умее да отвръща на любовта с любов.

Лотрис отвори уста, но Клер развълнувано продължи:

— Той стоеше отстрани и гледаше как умира Ниса, без да си помръдне пръста да я спаси. Той винаги заема ролята на зрител, който гледа сеира на другите. Обеща да ме обича, но не му вярвам. Бърка удоволствие с любов.

— Аз вярвам, че ви обича — каза Лотрис. — На никого досега Уили не е правил такова признание.

— Съмнявам се, че въобще е способен на чувства.

Лотрис замълча за миг.

— Искам да прочетете писмата му — каза тя накрая.

— Не — отвърна Клер. — Трябва да тръгвам. Не понасям повече тази къща.

Лотрис сложи отново длан върху ръката на Клер.

— Добре съзнавам, че не бяхме искрени към вас. Мама изпрати Хари в Лондон, за да ви ухажва. Доведоха ви тук заради богатството ви, но вие ни дадохте повече, отколкото можехме да купим с пари, Клер. Благодарение на вас сега имам Джеймс. Хари най-сетне разбра какво представлява майка му. — Лотрис сниши глас: — Мама платила на някого да стреля по Уили.

Ръцете на Клер увиснаха във въздуха.

— Вече ви казах, че умът й не е съвсем наред. Тя искаше титлата за своя скъп Хари и когато чу, че вторият й син е възкръснал, се изплаши, че той ще му я грабне.

Клер погледна Лотрис със смесица от ужас и недоверие.

— Моето семейство не е като вашето. Омразата на майка ми ни съсипа всичките. Но ми се струва, че властта й е сломена. Някой е съобщил на Хари в Единбург какво готви тя на Тревилиън. Мама знаеше, че прекарвате много време с Уили и се боеше, че ще се омъжите за него и че той ще вземе парите ви. Изпитваше панически страх, че Уили може да претендира за титлата си. Хари се върна и се опита отново да ви спечели, защото се боеше за живота на брат си. — Лотрис се усмихна. — Хари винаги е обожавал по-големия си брат. Прекалено мързелив е, за да предприеме сам нещо и затова подвизите на Уили бяха за него нещо като заместител. Сигурна съм, че е готов да даде живота си за него.