Джуд Деверо - Принцесата

— Махни се! — промълви той без глас. Тя влезе смело още крачка напред.

— Но, Джарл! Не се ли радваш да ме видиш?

— Пияна ли си?

— Мисля, че да. Но понеже никога не съм се напивала, не мога точно да кажа. Я кажи, по какво човек познава, кога е пиян?

Джей Ти тръгна заднешком, докато се блъсна в гардероба.

— Защо си дошла? Можеха да те видят!

Арайа продължаваше да пристъпва към него.

— Искам да спя при тебе — прошепна тя.

Той събра дъх да протестира, но тя пусна хавлията да падне. Видът на голото й тяло го накара да забрави всички възражения. Самият той беше само с панталона на пижамата си. Разпери ръце и усети допира на гърдите й до кожата си. Зажаднял, зацелува главата й, страните й, устните й.

— Не би трябвало да си тук — шепнеше той, докато устните му палеха огнена диря по кожата й. — Нали трябва да мислиш за реномето си! Една принцеса… Тя не може…

Тя го целуна страстно и прошепна до самите му устни:

— Тази нощ искам да бъда само твоята жена, нищо друго!

Джей Ти я гледаше прехласнат:

— Това е хубаво… Твърде хубаво дори… — Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото, сложи я нежно да легне, като не преставаше да я гледа, без да я докосне. „Като че иска да запомни завинаги този миг!“ — помисли си Арайа.

— Как казваше американецът? „Няма ли да предложиш нещо за пиене на дамата?“ — каза Арайа и вдигна бутилката, която все още стискаше.

Джей Ти седеше като омагьосан, пръстите му галеха гърдите й, опипваха ребрата и раменете й.

Арайа дръпна отворената вече запушалка, цяла струя шампанско изригна и се изля по корема й. Усмихната, тя се опитваше да избута течността настрани, но Джей Ти хвана ръцете й, наведе се и започна да облизва капките от корема й. Устните му бавно и още по-жадно се преместиха нагоре към гърдите й.

Арайа лежеше и се усмихваше — чувстваше се толкова свободна, непринудена, разпасана… С едно единствено бързо движение тя го дръпна до себе си на леглото. Краката й обвиха мускулестите му подбедреници. Не преставаше да го целува, отново и отново. Джей Ти лежеше тихо, без да помръдне. Арайа се притисна в него, търкаше се о него, зашеметена от сладкото чувство при допира с мускулите му…

Гмурна се надолу — устните й се плъзгаха по краката, коленете, прасците, стъпалата. След това тя изскочи като от някакви водни дълбини нагоре и впи устни в слепоочието му, докато пръстите й се забиваха в гърба му. Очите му потъмняха от желание, сега вече не можеше да лежи спокойно. Той я сграбчи и я сложи върху себе си.

Арайа извика от изненада, но след това бързо започна да се върти сластно върху него. Тренираните й от ездата крака го обхванаха и започнаха да се плъзгат по бедрата му, като че препуска в луд бяг с коня си… А Джей Ти я подмяташе с резки тласъци, докато най-после, обезумели от наслада, достигнаха върха.

Джей Ти я държеше здраво притисната в ръцете си.

— Обичам те — прошепна тя. — Искам да останеш при мене.

Джен Ти се вцепени. После бързо се претърколи от нея, седна на ръба на леглото и обу долнището на пижамата си.

— Няма що, чудесно си го измислила! Първо лягаш с мене, а след това искаш да ти бъде платено за твоето снизхождение. За такива жени като тебе си има специално име!

Той стана и вдигна халата й от пода. Хвърли й го, без да гледа към нея.

— А сега се махай от тук! Веднага!

Арайа се опита да събере шепичка достойнство, но бе замаяна от алкохола и от любенето. Стана, метна си нехайно хавлията и се запъти към тайната врата. Той и подаде джобното фенерче, извърнал глава, да не я погледне. Вратата се затръшна зад гърба й. Струваше й се, че не е чувала по-безнадежден звук.

Беше стигнала до половината на стълбата. Една ръка запуши грубо устата й. В ребрата й се заби дулото на пистолет.

— Така значи. Ще ми се разхождаш из тези мухлясали подземия! — Познатият глас бе пълен с ирония. — По-спокойно с фенерчето!

— Фреди! — ахна тя ужасена.

— Правилно. Братовчедът Фреди. Само ако гъкнеш, ще ти счупя врата, тук на място! Всички убийци, които ти пратих, излязоха некадърници! Принуден съм да го извърша сам. — Той я издърпа в някакъв страничен ход. — След няколко дена ще намерят трупа ти. Тогава вече аз ставам крал! Разбира се, преди това ще трябва да се отърва и от Гена, но това няма да е трудно. А старият ни крал ще си умре от мъка, сърцето му няма да издържи. И след тях вече аз съм следващият претендент за трона!

Удаде й се да извърти малко лице дотолкова, че да може да попита:

— Защо… непременно искаш да станеш крал?