Джуд Деверо - Принцесата

— Но аз мислех, че…

— Че Зизи иска да стане кралица? О не, тя е прекалено умна за такова нещо.

Арайа помълча малко и накрая каза горчиво:

— Разбирам.

Кралят я хвана за ръката:

— Нищо не разбираш! Ти не можеш да бъдеш заменена толкова лесно, колкото може би си мислиш. Беше ми дяволски тъжно, когато смятах, че вече те няма. — Той стисна сърдечно ръчичката й. — Можеш да си представиш каква радост, какво облекчение изпитах, когато американският президент ми съобщи, че си в безопасност! Това стана, след като беше вече омъжена. Президентът ми се извини и веднага предложи да анулираме брака и да те върне у дома.

Арайа рязко вдигна глава:

— Но ти не пожела.

— След всичко, което ми беше докладвано, реших, че сигурно обичаш този човек. А и това би било разбираемо, след като ти е спасил живота. Бях му безкрайно благодарен.

Арайа си взе парче студено говеждо в чинията.

— И така, ти се съгласи да остана при него. — В гласа й имаше горчивина.

Кралят също сложи в чинията си една голяма пуешка кълка.

— Защо не ми разкажеш нещо за мястото, където си живяла? Отвратително горещо било, така ли? И каква е тази снимка във вестника? Наистина ли жената е майката на твоя лейтенант? Изглежда много приятна жена. В докладите, които ми се изпращаха, описваха че приготовляваш вечери и переш бельото! Наистина невероятно!

Арайа се усмихна дяволито на дядо си и най-после се разприказва. Кралят я наблюдаваше внимателно и още по-внимателно слушаше. Забеляза, как цялото й тяло се отпусна, когато заговори за Америка и за приятелите, които беше намерила там. Той се смееше заедно с нея, когато му разказа колко трудно й е било да се научи да се облича сама. Как е обърквала парите. Тя се смееше от все сърце — какво чудо беше на острова, как глупаво се държеше тя. Ами суровия рак, дето щеше да го яде направо… След това направи цяло представление, като разказваше за ходенето на покупки с Доли. И завърши с близо десетминутна тирада за монотонния труд на домакинята.

И всяка втора дума бе „Джарл“. Дядото научи как е реагирал Джарл на всяка лудория на внучката: колко смаян е изглеждал, като се появила на Бала на командира, облечена като Кармен Миранда, как побеснял, когато разбрал, че бракът не може да бъде анулиран… Джарл… Джарл… Арайа разказа и колко горд и доволен е бил Джарл, когато прибрала сирачетата. И колко страхотен е бил при последния атентат.

След това близо половин час разказва за онова, което Джарл е направил в Ланкония.

— Той наистина продаде гроздето на Америка! А сега строят линии за транспортиране, да не се мъчат селяните. Тази сутрин на закуската ми разказа за училища и университети. За да се обучават нашите младежи. За да не се налага да напускат страната, така казва Джарл. С повече труд ще можем да модернизираме страната. Джарл казва, че Ланкония притежава неизчерпаем, но неизползван досега потенциал… Било нужно само да се вземе ноу-хау…

Кралят я наблюдаваше усмихнат, клатеше глава едва ли не в такт с думите й, но беше престанал да се храни.

— Ами историята с цената на ванадия! Джарл страшно им се опъна, ти трябваше да видиш това! Разреши им първоначално да изземат само половината от находището. Американците казаха, че това било глупаво, но аз не вярвам. Джарл казва, че цените на ванадия положително ще се повишават, така че няма да е правилно да продадем всичко наведнъж. А да знаеш как побесня Фреди тази сутрин, като разбра, че в кухнята нямат сняг за неговия снежен крем! Ковчежникът ми каза, че Джарл е съкратил бюджета на двореца с петнадесет процента…

Кралят й направи знак с очи, да посяга към чинията си, но не посмя да я прекъсне.

— Гвардията го обожава! Той тренира заедно с тях и казва, че е безобразие и срам, дето сме принизили тези хора до това да ни отварят и затварят вратите…

Изведнъж Арайа рязко млъкна, останала без дъх и леко засрамена. Посегна само към чашата си и отпи глътка чай.

— А как е граф Джулиън? — облегна се назад в креслото си кралят и я погледна над ръба на чашата си с бира.

Съвсем неочаквано — Арайа сама не разбра как стана — тя захлупи лице в ръцете си и избухна в сълзи.

— Ах, дядо, толкова го обичам! Защо той не ме обича?! Джарл би бил чудесен владетел на Ланкония. Той ни е необходим! Какво да сторя, за да остане? Не бих могла да понеса да се откажа от него!

Кралят беше висок и силен мъж. А Арайа — такава мъничка и лека! Той се пресегна, вдигна я като перце и я сложи на скута си. Залюля я, като че беше малко дете.