Джуд Деверо - Принцесата

— Откъде мога да зная кой за какво е? — Гласът на Гена звучеше не по-малко ядосано. — Все пак аз съм принцеса, а не автомеханик!

— След като си с мене, ще трябва да се понаучиш на нещичко! Гледай сега: това тук е гаечен ключ…

Тишина. Хълцане и подсмъркване. И отново гласът на Франк:

— Не плачи, съкровище! Моля те.

Джей Ти се усмихна и се отдалечи на пръсти. Най-добре ще е да не ги безпокои…

Усмихнат се прибра в самотната си спалня. Поне двама души в този дворец бяха щастливи.

Уморена от пътуването, Арайа слезе от колата пред Ловния дворец. Спускаше се здрач. Продължителните и трудни преговори с американците я изтощиха, но въпреки това й се искаше да обсъди всичко с дядо си. Срещата с американците премина хаотично. Джулиън беше настоял тя да остане на заден план, а той да води преговорите относно цената на ванадия. Арайа скоро констатира, че той разбира по-малко и от нея. Така че тя предложи да бъде повикан и лейтенант Монтгомъри. Но Джулиън й хвърляше такива гневни погледи, че накрая Арайа млъкна.

След два часа Джулиън изглеждаше доволен, но Арайа беше на съвсем друго мнение. Тя изпрати за Джей Ти. Той пристигна в някаква мръсна тенисна фанелка. Като видя договора, който бяха скалъпили Джулиън и американците, започна да се смее на глас. Само двадесет минути по-късно американците се съгласиха на двойно по-висока цена.

— За останалата част от ванадиума ще разговаряме по-късно — заяви Джей Ти.

За огромна изненада на Арайа американците изглеждаха напълно доволни от сделката. Те оглеждаха Джулиън подозрително и тупаха Джей Ти по рамото.

След това Арайа беше опитала да разговаря с Джей Ти, но той грубо я бутна настрани и заяви едва ли не сърдито, че има да работи по машините. Тя не разбра, че това бе отказ от негова страна. Нещо повече — тя се чувстваше толкова самотна!

Арайа приключи с останалите си задължения, но някак без желание. В четири следобед поръча на секретарката си да се обади на краля и да му каже, че иска да го посети веднага.

Лейди Верта едва не умря, когато научи за това лудешко намерение. Но Арайа се беше научила междувременно да не обръща внимание на тази дама.

И ето, че пристигна. Нед отвори вратите:

— Кралят е в градината, Ваше кралско височество! — заяви той и се поклони доземи. — Позволих си да накарам да сервират там вечеря за двама ви. Негово величество каза, че искате да сте сами.

— Да! — отвърна Арайа и хукна към градината. Сега, когато беше толкова близо до дядо си, почувства, колко много е копняла за него. Той стоеше под една голяма върба, разпери ръце и тя литна в прегръдката му. За всички останали той може да е крал, но за нея това беше дядо й, единственият човек, при когото все още можеше да се чувства дете.

Той я притисна с големите си силни ръце към гърдите си. За първи път от кой знае колко време Арайа се почувства защитена и приютена. В очите й бликнаха сълзи. Колко странно! По-рано с години не плачеше, а сега реве за щяло и не щяло…

Дядо й я отдръпна от себе си, за да я разгледа по-добре. Погледът му беше изпитателен.

— Седни да хапнеш нещо! — каза той глухо. — Нед е надонесъл толкова много ядене, че бихме могли да изхраним армията на Роуън. Ето че намери време да ме посетиш!

Арайа се настани до масата и му се усмихна с чувство за вина. Беше наистина странно, но в присъствието на дядо си винаги се чувстваше като малко момиченце. Това чувство стана още по-осезаемо, когато видя голямата шоколадова торта, която Нед беше поръчал специално за нея. Това беше любимият й сладкиш още от детски години. Но сега не й се хапваше.

— Какво се е случило? — попита кралят.

Арайа се поколеба. Как стигна до там, че да обременява дядо си с проблемите си? Та той е стар човек. А и не беше добре със здравето.

Кралят я изгледа, вдигнал високо вежди:

— Какво, изплаши ли се? Да не би пак някой да е стрелял по теб или се е опитвал да те удави? А напредва ли работата на твоя американски съпруг?

Арайа едва не се задави от глътката чай. Мъчително преглътна и в очите й отново бликнаха сълзи. Дядо й я изгледа развеселен:

— Защо младите хора винаги мислят, че с възрастта се оглупява? Имаме достатъчно разум да отгледаме деца, в продължение на петдесет години ни възприемат като пълноценни, но минем ли шестдесетте, всеки по-млад човек започва да мисли, че сме изкуфели. — Виж какво, детето ми. Зная всичко. Зная, че си била отвлечена в Америка, дори ми беше съобщено, че си мъртва. И като знаех какъв шум ще се вдигне, като се разчуе, че си била убита на американска земя, изпратих там Зизи.