Джуд Деверо - Принцесата

Джей Ти пръв се раздвижи. Със забулени още от унеса очи той сякаш се изненада, че вижда Арайа до себе си. Надигна се смутено.

— Аз трябва да вървя. Трябва… да се махна оттук… — С треперещи пръсти той се опитваше да постегне униформата си. „Да се махне! Да избяга веднага…“

Сякаш го гонеха сто дяволи. Не вървеше, а по-скоро тичаше през парка. Спря чак в Градината на краля. Ръката му трепереше, когато запали цигара.

„Изкушение! — помисли си той. — Всичко в тази страна те привлича…“

Всичко беше толкова необичайно! Когато си гладен — някой вече е поднесъл яденето. Хвърлиш дрехите си на пода, някой в миг ги е прибрал. Около него пърхаха добри духове, готови да прочетат в очите му всяко желание, преди да го е изрекъл. Потрябваше ли му кола — тя беше готова на часа, шофьорът вече чакаше. Всичко зависеше от самия него — да стои до среднощ, да става в зори, да мързелува или да работи по двадесет часа на ден! И сам можеше да избира: плуване, езда, излети в планината или онези вълнуващи бойни изкуства… Или разходките в прохладните уханни градини.

Но най-вълнуващото изкушение беше Арайа. Наблюдаваше я непрекъснато, навсякъде. С какво усърдие само беше къпала децата! Това беше наистина една сърдечна и мила жена, точно както я определи кралят! Само че тази жена беше скована от бронята на дворцовия протокол. Сега самият той я разбираше по-добре, защото знаеше как е отрасла. Какво би станало от него, ако и той беше възпитаван тук, в двореца? Дали нямаше и той да разиграва сцени като Тоби, че са му поднесли някоя неузряла ягодка? Сигурно щеше да е свикнал с услужливите ръце на слугите дотолкова, че изобщо да не ги забелязва и спокойно да обсъжда пред тях и най-интимните си тайни.

Откакто знаеше, че гвардията пое охраняването на Арайа, Джей Ти свърши страшно много работа. С помощта на двама секретари направи списък на хората, които биха се облагодетелствали най-много от смъртта на Арайа. За ужас на прислугата той прекарваше цели часове в кухнята, за да долови нещо от брътвежите и клюките. Но напразно. Не направи нито крачка напред в разкриването на убиеца.

Какво ли не направи, но не успя да възприеме престоя си в Ланкония като чисто задължение. Когато се раздели първия път с Арайа, той беше толкова ядосан, че направо се радваше да се отърве от нея. Още си спомняше каква ярост го обзе, когато разбра, че го е водила за носа и е възнамерявала да го задържи завинаги в Ланкония. Но сега беше различно. Той вече знаеше какво значи да бъдеш член на кралското семейство. Видя как хората се трупаха около Арайа и молеха да им помогне.

Джей Ти въздъхна и изгаси цигарата си. Ами посещението им в лозята! Той беше толкова горд с нея, с това, че хората я обичат, с това, че тя се държи толкова естествено и проявява интерес към всичко…

Не му беше лесно да избяга от нея тази нощ. Как хубаво би си легнал с нея, в края на краищата това беше негово изконно съпружеско право! Но за него тя продължаваше да бъде нещо, дадено назаем. Нещо, което ще трябва рано или късно да се връща.

Как ли не се беше насилвал да стои по-далече от нея! Но всеки път, когато я видеше с графа, изпитваше тази необяснима болка в гърдите си… А колко ревнива се показа тя заради Гена! Ами онази смешна история, дето щяла да иска главата на гвардееца, който го метна на земята!

Чувстваше как неговата любов към Арайа става все по-силна с всеки изминат ден. Вече не смееше да помисли какво ще излезе от всичко това.

Трябва да сложи край! Не може да продължава така. Вече няма да се докосне до нея, ще си гледа работата…

Той затвори очи и вдъхна дълбоко чистия планински въздух. Сети се за морето.

— По дяволите!

Най-добре ще е да потърси Франк. Да огледат плановете за новите съоръжения. Не беше срещал досега хора, които толкова да не умеят да работят с машини, колкото тези ланконци! Онова, от което наистина имаха нужда, беше да се създаде една свястна политехника, за да изучават младите хора машиностроене. А защо няма никакви училища за агрономи или винари? Защо няма училища по търговия, за медицински сестри… И толкова много други…

Но не той отговаря за бъдещето на Ланкония. Само след някоя и друга седмица, ще се е разделил завинаги с тази страна. И пет пари не дава за онова, което възнамеряват да правят граф Джулиън и кралица Арайа. Това си е лично тяхна работа.

Когато минаваше край гаража, видя че навсякъде свети. Чу сърдития, нетърпелив глас на Франк Тагърт:

— Това, което ми даваш, е ключ за запалителните свещи! Ето онова там е гаечен ключ!