И дори за сърдечността и добродушието на Матрьона, които зълвата й признаваше, говореше с презрително съжаление.
И едва сега — от укорите на зълвата — изплува пред мен образът на Матрьона, такава, каквато не бях я разбрал, макар че живеех с нея пол един покрив.
Наистина — прасе има във всяка къща! А тя нямаше. Какво по-лесно от това — да отхраниш лакомо прасе, което не признава нищо друго на света, освен да яде! Да му вари три пъти на ден храна, да живее за него — и после да го заколи и да си има сланина!
А тя нямаше.
Не събираше покъщнина… Не се трепеше, за да купи вещи и после да ги пази повече от живота си.
Не я интересуваха премени. Премени, които прикриват уродливите и престъпниците.
Неразбрана и изоставена и от мъжа си, погребала шест деца, но не и общителния си нрав, чужда за сестрите, за зълвите си, смешна, глупава, че работи на хората без пари — тя не беше струпала, преди да умре, покъщнина. Мръснобялата коза, куцата котка, фикусите…
Всички ние бяхме живели до нея и не бяхме разбрали, че тя е тъкмо оня праведник, върху когото, според пословицата, се крепи селото.
И градът.
И цялата ни земя.
© 1963 Александър Солженицин
© 1990 Лиляна Минкова, превод от руски
Александр Солженицын
Матрёнин двор, 1963
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.
Издание:
Александър Солженицин. Един ден на Иван Денисович. Повест. Разкази
Редактори: Слава Николова, Пенка Кънева
Художник: Александър Алексов
Художествено оформление: Петър Добрев
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елена Куртева
Дадена за набор 18.1Х.1990 г.
Формат 1/32 70/100.
Печатни коли 15,50
Издателски коли 1,2,36.
УИК 11,28.
Подписана за печат 25.Х.1990 г.
Излязла от печат 16.Х1.1990 г.
Цена 2,50 лв.
Интерпринт, София, 1990
ДП „Балкан“ — София
Александр Солженицын. Одинь день Ивана Денисовича
„Советский писатель“, Москва, 1963
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16513]
Последна редакция: 2010-07-07 12:00:00
Добро — на руски: имот и добро, добрина. — Б.пр.