Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— Той се готви и е преизпълнен с надежда — каза султанът.

— Предоставих му оръжие и кон и имам добро мнение за неговата сила и сръчност.

— А знае ли той на кого е задължен? — попита Ричард.

— Да — потвърди султанът. — Когато му разказах своя план за спасението му, се наложи да разкрия кой съм.

— А знаеш ли ти, че неговата безумна и нахална страст се изпречи на твоя път?

— Досещах се — каза Саладин. — Но неговата любов е родена по-рано от моята и трябва да добавя, сигурно ще я надживее. А може би и благородната дама ясно е изразила предпочитанието си към този толкова благороден рицар, при това от нейната религия?

— Той е твърде незначителен благородник, за да смесва кръвта си с Плантагенетите — високомерно отговори кралят.

— Може във Франкестан да мислят така — възрази султанът, — но нашите персийски поети твърдят, че и водач на камили е достоен да целува кралска дъщеря, ако е доблестен човек, докато страхливият владетел не е достоен да докосне дори края на дрехите й.

Сарацинският владетел излезе от шатрата на Ричард, след като му показа къде се намира шатрата на Беренхария.

Кралят седна да разработва правилата за утрешния двубой.

Когато приключи своята задача съвместно с пратениците на противника и представителите на султана, влезе де Уо.

— Доблестният рицар, който ще се сражава утре — съобщи той, — иска да знае дали тази вечер може да се срещне със своя покровител, краля.

— Видя ли го, де Уо? — усмихнат попита кралят. — Позна ли стария си приятел, шотландеца?

— Кълна се в Пресветата дева — отвърна де Уо, — в тази страна стават такива внезапни промени, че губя ума и дума. Не можах да позная шотландеца сър Кенет, преди кучето му, което прекара известно време с мен, да дойде и да ми се погали. Тогава познах благородното животно по стойката и по широките му гърди, а също и по лая, защото са го боядисали като венецианска куртизанка.

— А как е въоръжен рицарят? — попита угрижено кралят.

— Прекрасно, господарю мой — отвърна де Уо. — Това е същото прекрасно оръжие, което венецианците предлагаха на Ваше величество за петстотин бизанти.

— А са го продали на султана — промърмори Ричард. — Е, алчността на венецианските търгаши е известна всекиму, ако можеха, те щяха да продадат и Гроба Господен. А има ли духовник рицарят?

— Има — успокои го де Уо. — Слухът за двубоя се е разнесъл надалеч и тук е дошъл енгадийският пустинник, който ще изповяда рицаря преди двубоя.

— Прекрасно — каза Ричард. — Кажи му, че Ричард ще го приеме, когато той изпълни дълга си тук, при „Диаманта на пустинята“ и с това заличи вината си за престъплението, извършено на хълма Свети Джордж. Когато минаваш през лагера, кажи на кралицата, че ще я посетя. Нека и Блондел бъде там.

Де Уо излезе. След час Ричард се уви в наметалото и тръгна към шатрата на кралицата. Из пътя срещна неколцина араби — всеки път те се извръщаха и отправяха поглед в земята, но щом кралят отминеше, внимателно се взираха след него. Ричард се досети, че са го познали, но по нареждане на султана или по вродена учтивост се преструват, че не го забелязват, уважавайки желанието му да се движи незабелязано. Когато се приближи до шатрата на кралицата, видя, че наоколо стоят на пост нещастни евнуси, на каквито източните владетели поверяват пазенето на своите хареми. Блондел се разхождаше далечко от входа и си мърмореше нещо.

— Защо си тук, Блондел? — попита кралят. — Защо не влизаш?

— Защото за моето занимание трябва глава и пръсти — обясни Блондел — а тези черни маймуни се заканват да ме съсекат на парчета, ако дори наближа.

— Идвай с мен — успокои го кралят, — аз ще ти послужа като водач.

През тази вечер не се случи повече нищо по-интересно.

Двубоят, привлякъл толкова различни народи около усамотения извор „Диамант на пустинята“, бе определен за първия час след изгрев-слънце, за да се избегне дневната горещина. Бе избрано място с по-твърда почва и бе грижливо оградено. Кралската ложа на Саладин бе изградена от западната страна, там, където трябваше да се срещнат противниците. Срещу нея се намираше нещо като балкон със затворени прозорци, така нагласен, че дамите, които щяха да се намират в него, да виждат боя, без никой да съзира лицата им. В ложата на султана бяха разположени тронове за владетелите.