Уолтър Скот: Ричард Лъвското сърце

— Снемете въоръжението му, госпожи мои — обърна се Ричард към дамите, като с особено удоволствие начена тези рицарски обичаи. — Нека красотата да възнагради доблестта! Свали шпорите му, Беренхария. Макар да си кралица, трябва да му окажеш тази чест. Разкопчай шлема му, Едит. Трябва да сториш това със своите ръце, дори да си най-гордата от рода Плантагенет, а той — най-бедният рицар на земята.

Двете дами изпълниха заповедта на краля. Едит ту пребледняваше, ту поруменяваше и с помощта на Солсбъри, Дългия меч, бавно и с треперещи пръсти заоткопчава шлема, прикрепен към яката.

— Как мислите, кой се крие в тази желязна черупка? — попита кралят, когато шлемът беше свален и пред присъстващите се откри благородното лице на сър Кенет, обляно в руменина от току-що преживените вълнения и от радостна възбуда. — Какво мислите за него, мои красавици и мои рицари? Прилича ли той на нубийски роб или на никому неизвестния бродещ рицар, търсач на приключения? О, не, кълна се в меча си, не! Настъпи краят на многобройните му преображения. Когато той коленичи пред вас, беше прочут само с подвизите си, а когато ще се изправи, ще бъде и знатен, и богат. Неизвестният сър Кенет се превърна пред вас в славния сър Дейвид, ърл Хедингтън, наследник на шотландския крал!

Вик на смайване огласи шатрата, Едит изпусна току-що сваления шлем.

— Да, точно така — продължи кралят. — Знаете, че шотландският крал обеща да изпрати този храбрец начело на отряд благородни рицари, но не сдържа обещанието си. Този доблестен младеж, който трябваше да оглави дружината шотландски рицари, сметна за срамно да не участва в свещената война и се присъедини към нас в Сицилия с малка свита предани и верни слуги. Те не издадоха кой е техният господар и загинаха всички от болести и в сражения. Принцът толкова добре пазеше своята тайна, че, като го смятах за никому неизвестен търсач на приключения, едва не му отсякох главата, — на него, надеждата на Европа. Защо не ми откри своята титла, благородни Хедингтън, когато моят меч те заплашваше със смърт?

— Бях твърде горд — отвърна Хедингтън — и не исках да си призная, че съм шотландският принц, само за да си спася живота. Нали аз самият си навлякох тази опасност, като не изпълних дълга си на войник. Освен това дадох обет да пазя тайната до края на кръстоносния поход. Издадох я само когато очаквах смъртта и се изповядвах на почитаемия пустинник.

— Ето защо този свят човек толкова настояваше да отменя смъртната присъда! — възкликна Ричард. — Той беше прав: ако бях погубил този доблестен рицар, щях да бъда съгласен да отсека ръката си, само и само това да не беше се случило. Но не само ръката! Бих бил готов да пожертвувам живота си, само за да върна неговия.

— А не би ли ни казал Ваше величество какъв странен и щастлив случай ви даде възможност да разкриете тази загадка? — попита кралица Беренхария.

— Получих писма от Англия — подхвана кралят, — от които сред всичките неприятни новини узнах, че шотландският крал е пленил трима наши барони и е обяснил постъпката си с това, че неговият наследник е в нашия лагер и английският крал се е отнесъл лошо с него. Шотландският крал решил да държи бароните като заложници, за да осигури безопасността на своя син. Това беше първият намек и тогава започнах да се досещам кой е рицарят на Спящия леопард. Догадките ми напълно се потвърдиха, когато де Уо се върна от Аскалон и доведе единствения слуга на ърл Хедингтън. Този тъпоумен глупак се запътил накрай света, за да разкаже на де Уо това, което трябваше да довери на мен.

— Човек може да извини стария Строкен — рече лорд Джилсланд, — всеки знае, че моето сърце е по-меко от сърцето на който и да е от рода Плантагенет.

— Ти да имаш меко сърце? Твоето е от ръждиво желязо и от къмбърландски кремък! — извика кралят. — Само ние, Плантагенетите, можем да се похвалим с меки и чувствителни сърца. Нали така, Едит?

Ричард погледна своята братовчедка. Бузите й веднага пламнаха.

— Дай ми ръката си, скъпа братовчедке, и ти своята, шотландски принце! — произнесе Ричард.

— Чакайте, господарю — каза Едит.

Тя пристъпи назад и за да скрие смущението си, се пошегува с доверчивостта на Ричард.

— Не си ли спомняте — продължи тя, — че моята ръка трябваше да послужи за друга цел — да превърне Саладин в християнин? А след него — и цялата му войска и поданици?

— Не се смей, небесата винаги казват истината — пристъпи напред незабелязаният досега от никого пустинник. — За съжаление очите на човека не са достатъчно силни, за да прочетат вярно небесните писмена. Когато Саладин и Кенет спяха в моята пещера, звездите ми разкриха, че под моя покрив се намира владетел, наследствен враг на Ричард, и че с неговата съдба близко е свързана съдбата на Едит Плантагенет. Не се съмнявах, че този владетел е Саладин, когото прекрасно познавах, защото той често ме бе навестявал, за да поговорим за пътищата на небесните светила. От друга страна звездите ясно показваха, че този владетел, бъдещ съпруг на Едит Плантагенет, е християнин. Аз, слабият и жалък човек, си направих заключението, че предстои Саладин да приеме християнската вяра, нали той е човек с прекрасни душевни качества. Съзнавам грешката си; неправилно прочетох съдбата на владетелите и сега си отивам оттук, разобличен като невежа, унизен, разкаян, но не лишен от надежда.