Уолтър Скот: Ричард Лъвското сърце

— Кълна се в свети Джордж! — извика той. — Трябва да сложим на мястото им тези мюсюлмански разбойници!

Но Едит, следваща кралицата, хвана една стрела в ръка, и извика:

— Помислете какво ще сторите, крал Ричарде! Тези стрели нямат накрайници!

— Умна, прекрасна девойко! — извика Ричард. — Кълна се в небето, твоята съобразителност и наблюдателност могат да засрамят всички ни. Не се безпокойте, приятели — обърна се той към своята дружина, — стрелите им са без връх, по този начин те ни оказват тържествена почит. Движете се бавно и спокойно.

Малкият отряд изпълни нареждането и продължи напред, заобиколен от всички страни с араби. Арабите наоколо надаваха оглушителни и страховити крясъци, насочваха стрелите си колкото може по-ниско, до шлемовете на християните, но без да ги докосват. Въоръжените с копия ездачи си нанасяха удари с тъпото си оръжие и по време на тези груби развлечения доста от тях изхвърчаваха от седлата си и едва не заплащаха с живота си за това посрещане, което според тях изразяваше радостен поздрав към гостите, но правеше доста странно впечатление на европейците.

Когато отрядът наближи доста лагера, отново отекна рязък вик, арабите препуснаха назад и се строиха зад дружината на Ричард, сетне продължиха напред в пълно мълчание. Облакът прах започна да се сляга и се видя, че откъм лагера срещу дружината на Ричард се задава отряд от петстотин конници, вече редовна войска. Сега Ричард излезе пред отряда, като беше сигурен, че и начело на мюсюлманската дружина язди Саладин. Европейците скоро забелязаха султана, който се движеше, заобиколен от телохранители и придворни. Той изглеждаше така, сякаш самата природа бе написала върху челото му: „Този човек е велик владетел“. Саладин беше с белоснежна чалма, с горна дреха като жакет и с алени шалвари, около врата му бе преметнат искрящ копринен шал. Нямаше никакви украшения и дрехите му изглеждаха доста скромни в сравнение с неудържимия разкош в облеклото на неговата свита. Но когато го наближиха, се оказа, че чалмата му е украсена с прочутия диамант, наречен „Море на света“. Трябва да споменем, че, за да се пази от прахоляка във въздуха, който около Мъртво море е ситен като пепел, султанът бе закрит от нещо като воал, който се спускаше от чалмата и доста скриваше чертите му. Той яздеше млечнобял арабски кон.

Нямаше нужда някой да ги представя. Двамата владетели, прочути със своята храброст, едновременно слязоха от конете. Дружините спряха, музиката замлъкна. Ричард и Саладин тръгнаха един срещу друг и като размениха взаимен поклон, се прегърнаха като братя и като равни по ранг владетели. Ричард гледаше Саладин доста по-любопитно, отколкото султанът английския си събрат.

— Саладин се радва толкова силно да види Ричард Лъвското сърце, както пътник през пустинята се радва да види извор. Надявам се, че многобройните ни дружини не предизвикаха съмнение в твоето сърце. Хората, които ви посрещнаха възторжено, са до един знатни вождове на хилядите мои племена. Никой от тези, които имаха право да присъстват тук, не остана у дома си, щом му се предостави възможност да види толкова именит владетел като Ричард Лъвското сърце. Дори в далечния пясъчен Йемен плашат с неговото име децата, които не слушат.

— Нима всички тези хора са арабски благородници? — попита Ричард, като се огледа.

Навред, където хвърлеше поглед, съзираше войнствени фигури с наметала, мургави лица, бели зъби, войнствено бляскащи под чалмите черни очи и почти бедно облекло.

— Да, всички тук смятат, че са от благородно потекло — каза Саладин. — Наистина те са много, но всички свято изпълняват условията и не носят никакво оръжие.

— Опасявам се — промърмори на английски де Уо, — че не са го оставили много надалеч. Признавам, пред нас е доста големичка палата на лордовете. Уестминстърското абатство трудно ще ги побере.

— Мълчи, де Уо — заповяда му Ричард. — Благородни Саладине — обърна се той към султана, — там, където се намираш ти, няма място за съмнения. Ето виж — той посочи свитата на кралицата, — и аз съм взел неколцина воини, въоръжени въпреки споразумението ни, защото красивите очи и свежите лица са такова оръжие, което не може да се остави вкъщи. Те с радост биха се видели с теб, братко мой. Може би ти ще се приближиш към техните носилки? Веднага ще отдръпнем завесите, които ги скриват.

— Дано аллах не допусне това! — каза Саладин. — Всички присъстващи тук араби биха сметнали, че се е случило нещо срамно, ако благородните дами покажат лицата си. И защо ли да ги виждам? Защо да раздухвам пламъка, който може да ме изгори, но не и да ми донесе радост? Последното ти писмо напълно угаси моите надежди. Сега, братко, да отидем към шатрата, която съм приготвил за теб. Главният ми евнух ще отведе прекрасните дами в шатрите, където сме се погрижили да им създадем достойни за тях удобства, а служителите ще се погрижат за твоята дружина.