Уолтър Скот - Айвънхоу

И двамата саксонски вождове бяха пленени едновременно, всеки при обстоятелства, които красноречиво говореха за характера му. Щом се появи първият враг, Седрик го замери с последното си копие, което, по-резултатно от запратеното по Фангз, прикова човека към един дъб, намиращ се случайно зад него. След този успех Седрик пришпори коня си срещу друг от нападателите, като същевременно изтегли меча си и го размаха с такава необмислена ярост, щото оръжието му се заби в надвиснал над него клон и той остана обезоръжен от силата на собствения си удар. Двама-трима от бандитите, които се струпаха около него, веднага го свалиха от коня и го плениха. Ателстън сподели съдбата му, след като бяха грабнали поводите и насила го бяха свалили от коня дълго преди той да успее да извади меча си и да заеме позиция за активна отбрана.

Слугите, обременени с багажа, изненадани и ужасени от участта на господарите си, станаха лесна плячка за нападателите. Същата съдба постигна лейди Роуина в средата на колоната и евреина и дъщеря му в тила.

Никой от групата не успя да избяга освен Уомба, който сега прояви много повече смелост от хората с претенции за повече разум от неговия. Той се добра до меча на един от слугите, който твърде късно го вадеше с нерешителна ръка, и го размаха като лъв; така отблъсна неколцина, които тръгнаха към него, и направи смел, макар и безрезултатен опит да се притече на помощ на господаря си. Като видя безизходното си положение, шутът накрая скочи от коня си, втурна се в гъстака и благоприятствам от общата бъркотия, успя да избяга от полесражението.

Все пак, щом видя, че е вече вън от опасност, храбрият шут неведнаж се поколеба, размишлявайки дали да не Се върне и да стане пленник наред с един господар, когото искрено обичаше.

— Чувал съм да говорят, че свободата е благодат — си каза той, — но да щеше някой мъдър човек да ме научи какво да правя сега с тази свобода.

Докато гласно изричаше тези думи, съвсем наблизо някой с нисък, предпазлив глас извика: „Уомба!“, а същевременно едно куче, което се оказа Фангз, заподскача край него и взе да се умилква. „Гърт!“ също така предпазливо отвърна Уомба и миг по-късно свинарят стоеше пред него.

— Какво става? — попита той възбудено. — Какво означават всички тези викове и това дрънкане на мечове?

— Просто една шега на времето, в което живеем — отвърна Уомба. — Всички са пленени.

— Кои са пленени? — възкликна Гърт нетърпеливо.

— Господарят, господарката, Ателстън и Хундебърт, и Озуалд.

— Велики боже! — извика Гърт. — Че как така ги плениха и кой ги плени?

— Господарят бе повече от готов да се бие — обясни шутът, — а Ателстън — недостатъчно готов, докато всички останали въобще не бяха готови да се бият. Плениха го ония в зелените дрехи и с черните маски. И всички са се изпотръшкали на тревата като киселици, накапали, когато раздрусаш дървото, за да ги ядат свинете ти. Бих се смял на цялата тая работа, ако не ми беше до плач.

И той зарони сълзи на непресторена скръб. Лицето на Гърт светна.

— Уомба — каза той, — ти си въоръжен, пък и сърцето ти винаги си е било по-силно от акъла. Ние сме само двамина, но едно внезапно нападение от решителни като нас мъже може много да направи. Последвай ме!

— Накъде? И с каква цел? — попита го шутът.

— Да спасим Седрик.

— Но ти едва преди малко напусна службата си при него! — почуди се Уомба.

— Напуснах го — обясни Гърт — само докато му беше добре. Последвай ме.

Шутът тъкмо се канеше да го послуша, когато един трети човек неочаквано се появи при тях и заповяда и на двамата да не мърдат от местата си. Съдейки по облеклото и оръжието му, Уомба предположи, че той е някой от разбойниците, които току-що бяха нападнали неговия господар. Той обаче нямаше маска, а и блестящият колан, който носеше през рамо, с увисналия от него богато украсен рог, както и спокойният му властен тон и обноски помогнаха на Уомба, въпреки падащия здрач, да познае Локсли, свободния селянин, който) при толкова неблагоприятни обстоятелства бе спечелил наградата на състезанията по стрелба.

— Какво значи всичко това? — попита Локсли. — Или по-скоро кои са тия, дето са се отдали на грабеж и пленяват хора срещу откуп в тази гора?

— Погледни дрехите им на две крачки оттук — каза Уомба — и виж дали са дрехите на твоите чада, или не. Че те толкова си схождат с твоето облекло, колкото една грахова шушулка прилича на друга.

— Ей, сега ще узная — отвърна Локсли. — Пък, ако ви е мил животът, заповядвам ви да не мърдате от мястото си, докато не се върна. Послушайте ме за ваше добро и за доброто на господарите си. Но чакай, аз трябва колкото се може повече да приличам на тези мъже.