Уолтър Скот - Айвънхоу

Като признавам в общи линии правотата на тези заключения — а аз не мога да ги отрека, — не мога да не се учудвам, че не е направен опит да се събуди същият интерес към бита и традициите на стара Англия, какъвто е вече събуден към бита и традициите на нашите по-бедни и не тъй прославени съседи. Зелената Кендалска дреха 16 16 Зелените дрехи на последователите на легендарния английски герой Робин Худ. — Б. пр. , макар и много по-стара, би трябвало да ни бъде също така скъпа, както пъстрите карирани дрехи на северняците. Името на Робин Худ — ако го призовем с нужните заклинания — би трябвало да съживи неговия дух също както името на Роб Рой 17 17 Герой на едноименния роман на Уолтър Скот. — Б. пр. . А английските патриоти заслужават не по-малко слава в наше време от всички брусовци и уоласовци на Каледония 18 18 Роберт Брус , шотландски крал (1274–1329), борец за шотландската независимост. Сър Уилиъм Уолас (1274–1305), шотландски патриот. Каледония — латинското название на Северна Англия, поет. = Шотландия. — Б. пр. . А ако южният пейзаж не е тъй романтичен и внушителен, като този на северните планини, трябва да признаем, че в замяна на това той е по-мек и по-красив. Изобщо ние сме в правото си да извикаме с думите на патриотичния сириец: „Нима Фарфар и Абана, реките на Дамаск, не са по-хубави от всички реки на Израел?“

Срещу подобен опит, Вие, драги докторе, повдигнахте две възражения. Вие настоявахте, че шотландецът има преимущество пред нас поради това, че описваният от него обществен ред, сред който се развива действието на разказа му, е съществувал до твърде неотдавна. Вие забелязахте, че още мнозина си спомнят хора, които не само са виждали славния Макгрегър 19 19 Фамилното име на Роб Рой. — Б. пр. , но и са пирували, дори са се били с него. Всички тези дребни подробности от личния и семеен живот, всичко, което придава правдоподобност на разказа и индивидуалност на образите, все още се знае и добре се помни в Шотландия. В Англия, напротив, процесът на цивилизацията е завършил толкова отдавна, че ние сме принудени да събираме оскъдни данни за нашите прадеди от мухлясали хроники и летописи, чиито автори сякаш напук са се наговорили да отстранят от изложението си всички интересни подробности, за да сторят място на цветисто монашеско красноречие или на изтъркани морални разсъждения. Би било във висша степен несправедливо, казахте Вие, да се постави пред един английски и един шотландски автор еднаквата задача да възкресят и превъплътят традициите на своите народи. Шотландският магьосник, казахте Вие по-нататък, подобно на вълшебницата на Лукан 20 20 Римски поет (39–65 г.). — Б. пр. свободно може да скита по прясното бойно поле и да си избере за възкресяване едно тяло, чиито крайници доскоро са потръпвали от живот и из чието гърло току-що се е изтръгнал последният смъртен стон. Такова именно тяло дори всевластната Ерихто 21 21 Една от фуриите в римската митология. — Б. пр. била принудена да избере, защото даже нейната мощна магия само на него можела отново да вдъхне живот.

… glidas leto scrutata medullas, Pulmonis rigidi stantes sine vulner? fibras lnventit, et vocem defuncto in corpore quaerit 22 22 … прегледала смразените от смъртта вътрешности, намира непокътнати от рана влакната на втвърдения бял дроб и търси глас в мъртвото тяло (лат.).

Английският автор, напротив, казахте Вие, дори и да предположим, че има същата заклинателна сила като северния вълшебник, може да избира своите обекти само сред праха на древността, където не се намира нищо друго освен сухи, прогнили, изпочупени кости, подобни на тези, що пълнели някога долината пред Йосафат 23 23 Библейски цар. — Б. пр. . Освен това Вие изказахте опасение, че неродолюбивите предразсъдъци на моите съотечественици няма да се отнесат твърде честно към една творба, подобна на тази, чийто евентуален успех аз се стараех да докажа. И това според Вас няма да се дължи толкова на общото предпочитание към всичко чуждо, колкото на неправдоподобностите, които английският читател ще види в нея поради особените обстоятелства, сред които е поставен. Ако му опишете диви нрави и първобитно общество сред планинска Шотландия, той ще бъде твърде склонен да се съгласи, че всичко казано е вярно. И то с право. Ако е обикновен читател, той или никога не е виждал тези далечни краища, или пък е странствал из онези пусти области през някоя лятна ваканция, хранил се е лошо, спал е на походно легло, преминавайки от една пустош в друга и затова е напълно склонен да вярва и най-невероятните неща, които му се разказват за един тъй див и чудат народ, заселен сред такава необикновена местност. Но същият този почтен господин, седнал в уютната си гостна стая, заобиколен от всички удобства на един английски дом, съвсем не е така склонен да вярва, че собствените му прадеди са живели твърде различно от него, че порутената кула, която сега живописно се очертава пред прозореца му, някога е била резиденция на някакъв барон, който би го обесил пред собствената му порта без всякакъв съд; че ратаите, които сега обработват любимия му чифлик, преди няколко века биха били негови роби и че неограничената власт на феодалната тирания се е простирала над съседното село, където сега нотариусът е по-важна личност, отколкото лордът от имението.