Уолтър Скот - Айвънхоу

Епохата, избрана за настоящия разказ, е царуването на Ричард I, епоха, която не само изобилства с герои, чиито имена сигурно ще привлекат всеобщото внимание, но и предлага ярък контраст между саксонците, които обработвали земята, и норманите, които все още я владеели като победители и не искали да общуват с победените и да признаят родството си с тях. Идеята за този контраст е взета от трагедията „Рънамид“ на талантливия и нещастен Логан, в която настоящият автор видя на сцената саксонци и нормански барони, изправени едни срещу други. Той не си спомня в тази пиеса да се прави опит за противопоставяне на бита и чувствата на двата народа. Явно е дори, че историческата правда е насилена с въвеждането на саксонците като все още съществуваща горда и войнствена раса от благородници.

Те обаче останали да съществуват като народ и някои от старите саксонски фамилии притежавали богатство и власт, макар че били изключения сред общото унизено положение на народа. На автора му се струваше, че съществуването на тези две племена в една и съща страна — от една страна, победените със своите прости, прями и грубовати обноски и свободолюбив дух, внедрен у тях от старите им закони и институции, и победителите с гордостта на тяхната военна слава и лични постижения и с всички други качества, които отличават цвета на рицарството, наред с други някои герои от същата епоха и област, — би могло да заинтересува читателя, ако авторът съумее да се справи със задачата си.

Обаче напоследък действието на тъй наречените исторически романи се бе развивало така изключително в Шотландия, че до известна степен се наложи написването на встъпителното писмо на г-н Лорънс Темпълтън. Затова насочваме вниманието на читателя към него, като към израз на намеренията и мислите на автора при предприемане на този род съчинения, като считаме за необходимо да отбележим, че той далеч не се ласкае от мисълта, че е постигнал това, що е целил.

Едва ли е необходимо да прибавим, че нямахме ни мисъл, ни желание да представим предполагаемия г-н Темпълтън като действително лице. Но напоследък един непознат бе правил опит да продължи „Разказите на моя ханджия“ 4 4 Серия романи от Уолтър Скот. — Б. пр. и сметнахме, че това Писмо-посвещение може би ще мине като подражание от подобен вид и заблуждавайки интересуващите се, ще ги накара да помислят, че имат пред себе си творба на някой нов кандидат за тяхното благоволение.

След като бе написана и отпечатана значителна част от романа, издателите, мислейки, че той съдържа елементи на популярност, енергично протестираха срещу това той да излезе съвсем анонимно и настояваха да стане достояние на читателите като творба на автора на „Уейвърли“. Авторът не се противи твърде много, тъй като бе започнал да споделя мнението на д-р Уийлър от прекрасния разказ на г-ца Еджуърт 5 5 Мария Еджуърт , 1767–1849, английска романистка, съвременница и приятелка на Уолтър Скот. — Б. пр. „Маневри“, че „премногото трикове“ могат да злоупотребят с търпението на благоразположената читателска публика, която ще почне да счита, че авторът си играе с нея.

Затова книгата излезе открито като продължение на романите „Уейвърли“ и бих се показал неблагодарен, ако не призная, че тя бе посрещната също тъй благоприятно, както предшествениците си.

Прибавени са някои бележки, необходими, за да разбере читателят образите на евреина, на тамплиера, на началника на наемниците или „Свободни другари“, както ги наричали тогава, и други типични за епохата лица. Не сме се впускали в големи подробности, тъй като по всички тези въпроси в общата история се намират достатъчно данни.

Един епизод в разказа, който има щастието да се хареса на мнозина читатели, е зает направо от съкровищницата на стари романси, а именно срещата на краля с монаха Тък в килията на този левент-отшелник. Подобни разкази се срещат в общи линии сред всички класи и народи, които се надпреварват да описват странстванията на някой предрешен монарх. Търсейки знания или просто забавление, той отива сред по-низшите слоеве на народа и преживява приключения, забавни за читателя или слушателя поради противоречието между външния вид на монарха и истинския му ранг. Ориенталският разказвач ни занимава със среднощните странствания на предрешения Харун ал Рашид и верните му слуги Месрур и Джафар из улиците на Багдад, а шотландските предания се спират на подобни подвизи на Джеймз V, който използвал при тези свои пътувания прозвището Господинът от Балънгих, също както властелинът на правоверните, когато искал да бъде инкогнито, носел името Ил Бондокани. Френските певци също не са оставили тази тъй популярна тема. Сигурно е съществувал нормански оригинал на шотландския романс в стихове „Роф Колзиар“, в който Карл Велики се явява като непознатия гост на един въглищар. Изглежда, че от този оригинал са произлезли и други подобни поеми.