Уолтър Скот - Айвънхоу

— Свети Уитоулд да порази тези проклети свине! — каза свинарят и изсвири силно с рога си, за да събере разпръснатото стадо, докато те, отговаряйки на зова му със също такива мелодични звуци, съвсем не бързаха да се откъснат от богатата трапеза от буков и дъбов жълъд, с който се угояваха, и да напуснат тинестите брегове на рекичката, където някои от тях, до половина във водата, се протягаха на воля, без да дават пет пари за виковете на пазача си. — Свети Уитоулд да порази и тях, и мене! — продължи Гърт. — Ако двукракият вълк не грабне някоя от тях, преди да мръкне, човек да не съм! Хей, Фангз, Фангз! — провикна се той с все гърло на едно одърпано, подобно на вълк куче, полумастиф, полухрътка, което тичаше с накуцване, уж да помогне на господаря си да събере непокорните грухльовци. В действителност, дали защото не разбираше знаците на свинаря, или пък не си знаеше работата, или пък със съзнателна зла умисъл, то само ги разгонваше и правеше повече пакост, отколкото добро.

— Дяволът да му изтръгне зъбите — каза Гърт — и най-голямо зло да сполети горския пазач, дето реже предните нокти на кучетата ни и ги прави негодни да си гледат работата! Уомба, ако си човек, стани и ми помогни. Разходи се зад баира, за да минеш откъм гърба им, без да те подушат, и тогава можеш да ги подкараш пред себе си като кротки агънца.

— Работата е там — рече Уомба, без да мръдне от мястото си, — че аз се посъветвах с краката си по този въпрос и те са на мнение, че да повлека шарените си дрехи по тези тресавища, би било акт на неучтивост спрямо, собствената ми високопоставена особа и кралски одежди. Затова, Гърт, аз те съветвам да повикаш Фангз и да оставиш стадото на съдбата му, която, все едно дали ще попаднат в ръцете на пътуващи войници, на разбойници или на странстващи пилигрими, ще е една и съща — да бъдат превърнати в нормани още тази нощ за твое утешение.

— Свинете да станат нормани за мое утешение! — учуди се Гърт. — Обясни ми какво искаш да кажеш, Уомба, защото мозъкът ми е много бавен и грижите ми са твърде много, за да гадая гатанки.

— Е, ти как наричаш тези грухтящи животни, дето тичат на четири крака? — попита Уомба.

— Свине, глупчо, свине 41 41 Следващият диалог е игра на думи. В английски език животните, чието месо се използува за храна, имат имена от англосаксонски произход ( swine — свиня, ox — вол, calf — теле). За месото им обаче се употребяват думи от френски произход ( pork — свинско, beef — говеждо, veau — телешко). — Б. пр. — каза свинарят, — всеки глупак знае това.

— И „свиня“ си е хубава англосаксонска дума — рече шутът. — Ами как наричаш свинята, когато е одрана, изкормена, нарязана на четири и провесена с краката нагоре като предател?

— Свинско — отговори свинарят.

— Радвам се, че всеки глупак знае и това — каза Уомба. — А „свинско“ е на норманофренски. И така, докато свинята е жива и за нея се грижи саксонски роб, тя си върви със саксонското име; но тя става норманка, когато я занесат в замъка да пирува сред благородниците. Как мислиш, а приятелю Гърт?

— Права ти е науката, приятелю Уомба, както и да е влязла в тиквата ти.

— Мога и още да ти кажа — продължи Уомба със същия тон. — Ето например градският съветник Волът си пази саксонското название, докато е под грижите на крепостници и роби като тебе, но става „говеждо“, смел и галантен французин, когато достигне до достопочтените челюсти, които са отредени да го изядат. Господин Теле по същия начин става Mansieur de Veau 42 42 Господин Телешко . — Б. пр. ; той е саксонец, докато се нуждае от грижи, а приема норманско име, когато доставя наслада на трапезата.

— Кълна се в свети Дънстън — отвърна Гърт, — ти говориш тъжни истини. Малко ни е останало освен въздуха, който дишаме, па и него, изглежда, са ни оставили след много колебания, и то само за да можем да вършим всичко, което ни трупат на гърба. Най-хубавата и тлъста храна е за техните трапези; най-хубавите жени — за техните легла; най-добрите ни и храбри синове стават войници на чуждите господари и оставят костите си да се белеят по далечни земи. Тук остават малцина, които имат желание или сила да защитят злочестия саксонец. Бог да благослови нашия господар Седрик — мъжки се труди той да попълни тази празнина. Но Реджиналд Фрон де Бьоф скоро сам ще дойде тук и ще видим каква полза ще има Седрик от всичките си старания. Хей, хей! — провикна се той по-високо. — Ха така, ха така, браво, Фангз. Прибрал си ги всичките и хубавичко си ги повел. Юнак!