Надявам се, че вече сте се оправили след пролетния пристъп на подагра и ще бъда много щастлив, ако Вашият просветен лекар Ви препоръча едно пътуване насам. Напоследък бяха открити няколко любопитни находки близо до стената и до старото селище Хабитанкъм. Може би сте чули по повод на последното, че някакъв простак селянин разрушил старата статуя или по-скоро барелеф, известен под името Робин от Редисдейл. Изглежда, че славата на този Робин привличала повече посетители, отколкото е било полезно за растежа на изтравничето в това поле, което струва по един шилинг акъра. Макар че сте духовно лице, покажете се този път отмъстителен и се молете заедно с мене този простак да получи такава атака от камъни в бъбреците, сякаш всички парченца от бедния Робин са се загнездили във вътрешностите му, за да причинят болестта. Недейте разправя това в Гат 31 31 Цитат от Библията, чийто смисъл е да не се възрадват. — Б. пр.
, за да не се възрадват шотландците, че най-после и у съседите им е извършено варварско деяние, подобно на разрушаването на Артъровата пещ. Но засегнем ли веднъж подобни въпроси, много причини ще имаме да жалим. Предайте моите почитания на г-ца Драйаздъст. Опитах се през последното си отиване в Лондон да и намеря точно такива очила, каквито тя искаше. Надявам се, че ги е получила в изправност и че ц служат добре. Изпращам това писмо по пощенската кола, така че може би ще пътува доста дълго. Последната новина, която чух от Единбург, е, че господинът, който е по настоя-щем секретар на шотландското историческо дружество, е най-добрият любител-чертожник в това кралство и че се възлагат големи надежди на неговото изкуство и усърдие да се направят скици на онези национални исторически паметници, които или се рушат под бавното въздействие на времето, или се унищожават от съвременния вкус със същата бързина, с която Джон Нокс ги помиташе през време на Реформацията. Още веднъж сбогом; vale tandem, non immemor mei. 32 32 Сбогом и не ме забравяй (лат.).
Уверявам Ви, преподобни и скъпи господине, че оставам Ваш най-верен и покорен слуга.
Топингуолд, до Егръмонт,
Къмбърлънд, 17 ноември 1817 г. Лорънс Темпълтън
Ту юлара наглася, ту с колата напред, сбогува се често, да тръгне не ще! 33 33 Този девиз се отнася за автор, който често се появява отново, след като се е сбогувал. — Б. а.
Матю Прайър
34 34 Матю Прайър (1664–1721) — английски поет, известен с епиграмите си. — Б. пр.
Докле в разговор те бяха вдълбочени,
там ситите свине се блъскаха с грухтен
и недоволни, с шум неспирен, тичешком
те влизаха по здрач във своя малък дом
„ОДИСЕЯ“ ПО ПРЕВОДА НА ПОУП
35 35 Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, представител на класицизма, който е превел Омир в римувани двустишия, близки до характерните за класицистичната поезия александрийски стихове. — Б. пр.
В тази приветлива област на хубава Англия, напоявана от река Дон, в древни времена се простирал огромен лес, който покривал по-голямата част от красивите хълмове и долини, разположени между Шефилд и хубавия град Донкастър. Останки от тази обширна гора все още се виждат край благородническите имения Уентуърт, Уорнклиф-парк и край Родъръм. Тук върлувал някога легендарният дракон от Уентли; тук се водили много ожесточени сражения по време на гражданските войни на Бялата и Червената роза; пак тук в древни времена се подвизавали храбрите разбойнически чети, чиито дела са възпети в английските народни песни.
Тук се развиват и главните събития на нашия разказ, който ни връща назад към един период от края на царуването на Ричард I 36 36 Ричард I , наречен Лъвското сърце — крал на Англия от 1189 до 1199 г. На връщане от кръстоносен поход в Светите земи бил пленен от австрийския крал. — Б. пр.
. По онова време отчаяните поданици на Ричард I, подложени на всякакви издевателства от страна на потисниците, мислеха за неговото завръщане от дългото му пленничество като за събитие, което можеха само страстно да желаят, но едва ли и да се надяват, че някога ще доживеят. Благородниците, чиято власт беше нараснала неимоверно през царуването на крал Стивън и едва беше сведена до известно подчинение на короната благодарение на благоразумието на Хенри II, сега пак своеволничеха без мярка; те не зачитаха и без това слабата намеса на Английския държавен съвет, укрепяваха замъците си, увеличаваха броя на наемниците, правеха всички наоколо си свои васали и всеки един от тях всячески се стараеше да има под своя власт въоръжена сила, която да му даде възможност да играе важна роля в застрашаващите страната смутни събития.
Читать дальше