Уолтър Скот - Айвънхоу

Необикновената кавалкада възбуди любопитството не само на Уомба, но и на по-сериозния му другар. В лицето на калугера той веднага позна игумена на абатството Жорво, известен по тези места като любител на лова, на пиршествата и ако мълвата не го очерняше несправедливо, на други светски удоволствия, още по-несъвместими с монашеския му обет.

Въпреки всичко по онова време схващанията на хората за поведението на бялото, както и на черното духовенство, бяха толкова свободни, че абатът Еймър се ползваше с доста добро име в околността на своя манастир. Неговият лек и весел нрав и готовността, с която даваше опрощение на всички обикновени прегрешения, го правеха любимец на благородниците и по-известните земевладелци, с някои от които беше в роднински връзки, тъй като самият той произхождаше от знатен нормански род. Дамите особено не бяха твърде склонни да съдят строго морала на един мъж, всеизвестен като почитател на техния пол. При това той умееше по най-различни начини да разсейва скуката, която твърде често се вмъкваше в залите и покоите на старинните феодални замъци. Абатът вземаше участие в лова с необикновена охота и всички признаваха, че има най-добре дресираните ястреби и най-бързоногите хрътки в Северен Райдинг, а това го издигаше в очите на младите благородници. Между старите той имаше друга роля, която изпълняваше с голямо достойнство. Колкото и да бяха оскъдни книжните му знания, те стигаха, за да внушат у невежите уважение към учеността му; а тържествеността на езика и държането му и властният тон, с който застъпваше авторитета на църквата и духовенството, им вдъхваме не по-малка вяра в светостта му. Дори простите хора — най-строгите критици на по-високостоящите от тях — се отнасяха съчувствено към лудориите на абата Еймър. Той беше щедър, а щедростта, както е известно, изкупва редица грехове в по-друг смисъл от този на евангелието. Приходите на манастира, с голяма част от които сам разполагаше, му даваха възможност да посреща собствените си доста значителни разходи, както и да прави щедри подаяния на селяните и често да облекчава теглото на подтиснатия народ. Ако абатът Еймър обичаше да препуска лудо на лов или да се застоява по пиршества, ако понякога виждаха абата Еймър рано призори да се вмъква през задната врата на манастира, прибирайки се от някоя нощна среща, хората само свиваха рамене и се примиряваха с нарушенията му, като си казваха, че много негови събратя правят същите грехове, без да имат други качества, с които да ги изкупят. Поради всичко това абатът Еймър и репутацията му бяха твърде добре известни на нашите саксонски крепостници и те му се поклониха скромно по селски и получиха в отговор неговото Benedicite mes filz 44 44 Бъдете благословени, деца мои. — Б. пр. .

Обаче необикновеният му спътник и неговите слуги така приковаха вниманието им, че те едва чуха въпроса на игумена на Жорво, когато той ги запита знаят ли къде биха могли да се подслонят наблизо — тъй много бяха слисани от полумонашеския, полувоенен вид на мургавия непознат и от причудливото облекло и въоръжение на ориенталските му слуги. А може би и езикът, на който бе изречена благословията и зададен въпросът, да бе прозвучал неприятно в ушите на саксонските селяци, макар и сигурно да го разбираха.

— Попитах ви, деца мои — повтори абатът, издигайки глас и говорейки на този смесен език или lingua franca, на който разговаряха помежду си нормани и саксонци, — дали наблизо няма някой добър човек, който от любов към бога и църквата би Дал за една нощ подслон и храна на двама от най-скромните им слуги и свитата им.

Той изрече това с важен тон, в пълен разрез със смирените слова, с които счете за нужно да си послужи.

— Двама от най-скромните слуги на църквата! — повтори Уомба на себе си, внимавайки, макар че бе шут, да не чуят забележката му. — Какви ли са тогава управителят на двореца й, главните й икономи и другите й по-важни слуги?

След този таен коментар върху думите на игумена той вдигна очи и отговори на зададения въпрос.

— Ако благочестивите отци обичат хубаво ядене и меко ложе, след няколко мили могат да стигнат до абатството Бринскуърт, където техният сан не може да не им осигури най-почтителен прием. Ако пък предпочитат да прекарат вечерта в пост и молитва, могат да поемат по оная пуста пътека, която ще ги изведе до един параклис в Копмънхърст, и там един набожен отшелник ще сподели с тях своя покрив и молитвите си.

Абатът поклати отрицателно глава в отговор на двете предложения.