Уолтър Скот - Айвънхоу

— Какво искат да кажат тези своеволни типове с нахалството си? — рече тамплиерът на цистерцианеца. — И защо ми попречихте да ги накажа?

— Наистина, брате Брайън — отвърна абатът, — що се отнася до единия от тях, мъчно бих могъл да ви обясня защо един глупец говори глупости. А другият селяк е от това сурово, свирепо и непокорно племе, потомци на което все още се намират между покорените саксонци. Най-голямото удоволствие на тези хора е да показват всячески омразата си към победителите.

— Скоро щях да го науча аз да се държи учтиво — забеляза Брайън. — Аз съм навикнал да се справям с такъв дух — нашите пленници турци са свирепи и непокорни като самия Один 46 46 Один или Водан — бог на древните германци-езичници. — Б. пр. и все пак, прекарат ли два месеца при мен, под властта на моя надзирател на роби, те стават смирени, покорни, услужливи и готови да следват волята ми. Вярвайте ми, сър, от тези хора човек трябва да се пази от кама и отрова, защото те си служат охотно с тях при най-малкия повод.

— Да — отговори абатът Еймър, — но всяка страна си има свои обичаи. Освен това, ако бяхте набили този човек, нямаше да узнаем пътя към къщата на Седрик, а ако случайно го бяхме намерили, това непременно щеше да даде повод за разпра между него и вас. Помнете какво ви казах — този богат франклин е горд, свиреп, амбициозен и сприхав. Той се съпротивлява на благородниците и дори на съседите си Реджиналд Фрон де Бьоф и Филип де Малвоазен, които съвсем не са достойни за презрение противници. Той се застъпва тъй твърдо за привилегиите на своя народ и толкова се гордее с прекия си произход от Хериуърд 47 47 Хериуърд — саксонски вожд, който повдигнал въстание против норманите в 1070 г. — Б. пр. — прославения защитник на хептархията 48 48 Хептархия — в англосаксонско време Англия била разделена на седем части, всяка една с отделен владетел, оттам терминът „хептархия“ — седем управления. — Б. пр. , че всички го наричат Седрик Саксонеца. Той се хвали, че принадлежи към този народ, докато други се мъчат да скрият произхода си, да не би да понесат горестта на победения.

— Абате Еймър — каза тамплиерът, — вие сте галантен мъж, познавач на красотата и опитен като трубадур в любовта. Но аз очаквам да видя наистина необикновена красота у тази прославена Роуина, за да бъда възнаграден за лишенията и за търпимостта, която трябва да проявя, за да спечеля благоволението на такъв бунтар и грубиян, какъвто е според описанието ви баща й Седрик.

— Седрик не й е баща — отвърна игуменът, — а само далечен роднина. Нейното потекло е още по-благородно от неговото, но помежду им има далечно кръвно родство. Обаче той й е настойник, самозван настойник, струва ми се; Все пак тази повереница му е скъпа като собствено дете. Вие сам скоро ще имате възможност да прецените красотата й и ако чистотата на лицето й и царственият и все пак благ израз на две нежни сини очи не изгонят от паметта ви чернокосите палестински моми и дори ориенталските чародейки от рая на стария Махаунд, наречете ме езичник, а не верен син на църквата.

— Ако вашата прославена красавица не задоволи изискванията ми, вие помните нашия облог, нали?

— Златния ми гердан — отвърна абатът — срещу десет бъчви чианско вино. Все едно, че те са вече мои и се намират в избата на манастира ми под ключа на Денис, пазача на виното.

— Но аз самият ще преценя — каза тамплиерът — и само собственото ми признание, че не съм виждал по-хубава мома от миналогодишната Петдесетница насам, ще ме осъди да загубя облога. Нали такова беше условието? Абате, вашият гердан е в опасност — аз ще го нося над нагръдника на бронята си на турнира в Ашбиде-ла-Зуш.

— Ако го спечелите честно — отвърна игуменът, — носете го, както щете. Вярвам, че отговорът ви ще бъде искрен и разчитам на думата ви като рицар и духовник. Все пак, брате, послушайте съвета ми и пригодете езика си към по-голяма вежливост, отколкото сте свикнали да показвате като властник над пленени неверници и ориенталски роби. Ако Седрик Саксонеца се почувствува обиден — а той твърде лесно се обижда, — нито уважението му към рицарското ви звание, нито високият ми пост, нито духовният сан и на двама ни ще му попречи да ни изгони от къщата си и да ни прати да нощуваме при чучулигите, па макар и да е посред нощ. И внимавайте как гледате Роуина, която той обича и пази най-ревниво. Само малко да се усъмни в това отношение, ние сме загубени. Разправят, че изгонил собствения си син от къщи, задето вдигнал влюбен поглед към тази красавица, която, както изглежда, може да бъде обожавана отдалеч, но не и докосната с други мисли освен с тези, с които влизаме в олтара на света дева Мария.