Уолтър Скот - Айвънхоу

Следователно за нея нямаше друга, надежда освен упованието на една пасивна твърдост и дълбоката вяра в небето, присъщи на силните и благородни души. Макар че Ребека бе научена да тълкува погрешно обещанията на светото писание към богоизбрания народ, тя не грешеше в убеждението си, че понастоящем този народ е поставен на изпитание, и във вярата си, че един ден чедата на Сиона ще бъдат прибрани в лоното божие наред с християните. Междувременно всичко наоколо й засвидетелстваше, че сега те са подложени на наказания и изпитания и че техен дълг е да ги понасят, без да вършат грехове. И така, подготвена да гледа на себе си като на жертва на зла съдба, Ребека отрано бе разсъждавала върху собственото си положение и бе подготвила духа си да посрещне опасностите, които вероятно щеше да срещне.

И все пак пленницата потрепери и побледня, когато по стълбите се чуха стъпки, вратата на стаята в куличката се отвори бавно и също тъй бавно влезе един висок мъж, облечен като бандитите, на които дължаха своето злощастие. Той затвори вратата след себе си. Шапката, нахлупена ниско над веждите, скриваше горната част на лицето му, а долната той прикриваше с мантията си. Така маскиран, сякаш се готвеше да извърши дело, от което сам се срамуваше, той застана пред изплашената затворничка. И макар че по външен вид приличаше на разбойник, той като че ли не знаеше как да изрази целта на посещението си, така че Ребека, успяла с усилие да се овладее, превари обяснението му. Тя откачи две скъпи гривни и един гердан и побърза да ги предложи на предполагаемия разбойник, смятайки естествено, че ще спечели благоволението му, като задоволи алчността, му.

— Вземи ги, добри приятелю — рече тя, — и за бога, бъди милостив към мене и стария ми баща. Тези украшения са скъпи, но те са нищо в сравнение с това, което той е готов да даде, за да бъдем освободени здрави и невредими от този замък.

— Прелестно цвете на Палестина — отвърна разбойникът, — тези ориенталски бисери отстъпват по белота пред твоите зъби. Блестящите диаманти не могат да се сравнят с очите ти. А откак съм поел този жесток занаят, заклел съм се да предпочитам красотата пред богатството.

— Не върши такъв грях спрямо себе си — каза Ребека. — Приеми откупа и бъди милостив. Със златото можеш да си купиш удоволствия, а ако се отнесеш зле с нас, ще спечелиш само угризения. Баща ми ще задоволи всичките ти искания. Ако си разумен, можеш с плячката от нашето освобождение да си откупиш правото да станеш пак пълнокръвен член на обществото, можеш да получиш опрощение за миналите си грешки и да не бъдеш принуден вече да правиш нови.

— Хубави съвети ми даваш — отвърна разбойникът на френски, тъй като вероятно му бе трудно да поддържа на саксонски разговора, който Ребека бе подхванала на този език, — но знай, светла лилия от долината на Бака, че баща ти вече се намира в ръцете на един мощен алхимик, който може да превърне в злато и сребро дори и ръждясалите решетки на един зандан. Старият Исак е подложен на една процедура, която ще изстиска от него всичко, което му е скъпо, без моя помощ и без твоите молби. Твоят откуп ще се изплати с твоята любов и красота — никаква друга монета не ще приема.

— Ти не си разбойник — каза Ребека на същия език. — Никой разбойник не би се отказал от такива предложения. Никой разбойник в тази страна не си служи с езика, на който говориш ти. Не си разбойник, а норманец — норманец, и то може би от благородно потекло. О, покажи се благороден и в деянията си и хвърли тази страшна маска на насилие и жестокост.

— А ти, която умееш тъй вярно да отгатваш — каза Брайън де Боа Жилбер, дръпвайки мантията от лицето си, — ти не си истинска дъщеря на Израел, а по всичко освен по младост и по красота, си самата магьосница на Ендор. Да, аз не съм разбойник, красив саронски нарцис. Аз съм човек, който по-скоро ще отрупа ръцете и шията ти с бисери, които тъй много ти приличат, отколкото да ти ги отнеме.

— Какво искаш от мене, ако не богатството ми? — запита Ребека. — Между нас не може да има никаква връзка — ти си християнин, а аз — еврейка. Нашият брак е противен на законите на църквата и на синагогата.

— Вярно е — изсмя се тамплиерът. — Да се оженя за еврейка! Despardieux! 115 115 Бога ми! — Б. пр. Туй няма да стане, па макар тя да е савската царица! Но знай освен това, прелестна дъщеря на Сиона, че дори най-християнският крал да ми предложи за жена най-хубавата си щерка с Лангедок като зестра, аз пак не бих могъл да се оженя за нея. Обетът ми не ми разрешава да обичам коя и да е девица освен par amours 116 116 Като любовница . — Б. пр , както ще обичам тебе. Аз съм тамплиер. Ето кръста на моя свещен орден.