Уолтър Скот - Айвънхоу

— Не говори така, девойко — отговори тамплиерът. — Отмъщението е пир на боговете и ако, както ни учат свещениците, те са си го запазили само за тях, то е, защото го смятат за наслада, за която не са достойни простите смърт ни. Ами амбицията? Тя е изкушение, което може да смути даже небесното блаженство. — Той спря за момент и после прибави: — Ребека, тази, която предпочита смъртта пред безчестието, сигурно притежава горд и силен дух. Ти трябва да бъдеш моя! Не, не се стряскай, това трябва да стане с твое съгласие и при условия, предложени от тебе. Ти трябва да се съгласиш да споделиш с мен по-велики надежди, отколкото тези, които един монарх вижда от трона си. Чуй ме, преди да ми отговориш, и прецени, преди да откажеш. Тамплиерът, както ти казваш, изгубва своите обществени права и самостоятелната си власт, но той става член и част от една мощна организация, пред която вече треперят тронове — тъй както дъждовната капка, когато се смеси с морето, става неделима частица от мощния океан, който подкопава скалите и поглъща кралските армади. Също такъв неудържим поток е и този съюз. Аз не съм прост член на този мощен орден, а съм вече един от неговите главни ръководители и мога един ден да се стремя към жезъла на Велик магистър. Бедните воини на храма господен 120 120 Рицарите-тамплиери — защитници на храма господен. — Б. пр. не само ще стъпят на врата на крале — и един монах с въжени цървули може да стори това. Железният ни крак ще стъпи на техния трон — желязната ни ръкавица ще изтръгне скиптъра, здраво стиснат в ръцете им. Дори царството на вашия напразно очакван Месия не предлага такава власт на разпръснатото ви племе, към каквато може да се стреми моята амбиция. Аз само търсих досега една сродна душа, с която да я споделя, и я намерих в тебе.

— И ти говориш това на човек от моя народ? — отговори Ребека. — Помисли си само…

— Не ми възразявай — рече тамплиерът, — че нашата вяра е различна. В тайните си заседания ние гледаме с презрение на тези бабини деветини. Недей мисли, че дълго сме се заслепявали относно идиотската глупост на основателите на нашата вяра, които са се отказвали от всички наслади на живота заради удоволствието да умрат като мъченици от глад, жажда или чума или пък от оръжията на диваците в напразния си стремеж да защищават една безплодна пустиня, която има цена само в очите на суеверните. Нашият орден скоро възприе по-смели и широки схващания и откри по-добро възнаграждение за нашите жертви. Нашите огромни владения във всички кралства на Европа, високата ни военна слава, която привлича при нас цвета на рицарството от всички християнски страни — всичко това е посветено на цели, за които набожните основатели на вярата ни не са и сънували. Тези цели ние крием от онези низши духом, които идват в ордена ни със старите принципи и чиито предразсъдъци ги правят наши послушни оръдия. Но аз няма повече да повдигам булото на нашите тайни. Този рог може би вещае нещо, за което е нужно моето присъствие. Размисли върху всичко, което ти казах. Сбогом! Аз няма да ти поискам прошка за насилието, с което те заплаших, защото то бе нужно, за да се разкрие истинският ти характер. Златото се познава само с пробен камък. Аз скоро ще се върна и пак ще разговарям с тебе.

Той прекоси стаята и слезе по стълбата, като остави Ребека повече изплашена от бясното славолюбие на смелия и зъл мъж, в чиято власт злата съдба я бе поставила, отколкото от смъртта, която до преди малко я грозеше. Когато се върна в стаята, първият й дълг бе да благодари на бога на Якова за помощта, която й бе оказал, и да го помоли да продължава да се грижи за нея и за баща й. В молитвата й се вмъкна и друго едно име — името на ранения християнин, когото съдбата бе хвърлила в ръцете на откритите му кръвожадни врагове. Сърцето й се помъчи да я възпре, когато даже в молитвата си към божеството тя намесваше спомена за човек, с когото нейната съдба не можеше да се свърже — един назарянин и враг на вярата й. Но молитвата беше вече изречена и дори всички тесногръди предразсъдъци на нейната секта не можаха да принудят Ребека да пожелае да я отмени.

Когато тамплиерът влезе в залата на замъка, той намери де Брейси вече там.

— Предполагам — каза де Брейси, — че твоите любовни обяснения са били прекъснати също както моите от този натрапчив зов. Но ти идваш по-късно и по-неохотно и затова предполагам, че вашият разговор е бил по-приятен от моя.