Уолтър Скот - Айвънхоу

— Нима твоето предложение към саксонската принцеса не се увенча с успех? — запита тамплиерът.

— Кълна се в мощите на Томас Бекет — отговори де Брейси, — лейди Роуина сигурно е чула, че аз не мога да понасям женски сълзи.

— И таз хубава! — рече тамплиерът. — Ти си вожд на свободен отряд, а се трогваш от женски сълзи! Няколко капки върху факела на любовта го карат да пламне още по-буйно.

— Покорно благодаря за тези няколко капки — отвърна де Брейси. — Девойката проля толкова сълзи, че можеше да угаси даже светлината на фар. Никога не е виждал човек такова кършене на ръце и такъв порой от сълзи от времето на света Ниоба насам, за която ни разказа абатът Еймър 122 122 Добре щеше да бъде, ако абатът Еймър ни беше казал също така кога Ниоба е била обявена за светица. Вероятно в ония просветени времена, когато „Пан даде на Мойсей езическия рог“. — Б. а. . Сигурно някой воден дух се бе вселил в лейди Роуина.

— Легион от дяволи са се вселили в гърдите на еврейката — отвърна тамплиерът, — защото струва ми се, че един от тях, та дори и да беше самият Аполион 123 123 Според гръцката митология Ниоба имала дванадесет деца. Тя се — подиграла на майката на Аполон и Диана, че има само две. Тогава Аполон и Диана убили всички деца на Ниоба, а тя умряла от скръб по тях и се превърнала на камък, от който тече вода. — Б. пр. , не би могъл да й вдъхне такава несъкрушима гордост и решителност. Но къде е Фрон де Бьоф? Звукът на рога се разнася все по-силно и по-силно.

— Предполагам, че води преговори с евреина — отвърна де Брейси хладнокръвно. — Може би виковете на Исак са заглушили звука на рога. Ти сигурно знаеш от опит, сър Брайън, че когато един евреин се разделя с богатството си при такива условия, каквито вероятно нашият приятел Фрон де Бьоф му предлага, той надава вой, който може да заглуши двадесет рога и още толкова тръби. Но ние ще накараме слугите да го повикат.

Скоро при тях дойде и Фрон де Бьоф, чиято деспотична жестокост бе прекъсната, както вече е известно на читателя, и който се беше забавил само колкото да даде някои необходими нареждания.

— Хайде да видим каква е причината за този проклет шум — каза Фрон де Бьоф. — Ето едно писмо. Ако не съм сбъркал, то е написано на саксонски.

Той го огледа, като го обърна наопаки, сякаш наистина се надяваше по този начин да проумее съдържанието му, после го подаде на де Брейси.

— Може да съдържа и магически заклинания — отде да знам! — каза де Брейси, който имаше пълен дял от невежеството, характерно за тогавашните рицари. — Нашият капелан се помъчи да ме научи да пиша, но всичките ми букви имаха форма на глави на стрели и острия на копия, така че подстриганият старец 124 124 Духът на злото . — Б. пр. се отказа от тази задача.

— Дай го на мен — каза тамплиерът. — Ние поне дотолкова сме свещеници, доколкото, освен храбростта си, имаме и известни познания.

— Нека тогава се възползуваме от свещеническите ти познания — каза де Брейси. — Какво пише в посланието?

— Това е официална покана за бой — отговори тамплиерът. — Но кълна се в светата витлеемска майка, ако това не е някаква глупава шега, то никога по-необикновено послание не е изпращано през моста на един баронски замък.

— Шега ли? — рече Фрон де Бьоф. — Бих искал да знам кой се осмелява да се шегува с мене по такъв въпрос. Прочети го, сър Брайън.

И тамплиерът прочете следното:

— „Аз, Уомба, синът на Безумния, шут на благородния свободен мъж Седрик от Ръдъруд, наречен Саксонеца, и аз, Гърт, синът на Беоулф, свинар…“

— Ти си луд — прекъсна го Фрон де Бьоф.

— Кълна се в свети Лука — отвърна тамплиерът, — така пише! — После той продължи: — „Аз, Гърт, син на Беоулф, свинар на гореспоменатия Седрик, с помощта на нашите съюзници и приятели, които се присъединяват към нас в тази наша борба, а именно смелият рицар, наречен засега Le Noir Faineant, и храбрият свободен селянин Роберт Локсли, познат под прякора «Разцепипръчката», осведомяваме вас, Реджиналд Фрон де Бьоф, и каквито съюзници и съучастници имате, че тъй като вие без повод и без открита вражда неправилно и насилствено пленихте особата на нашия лорд и господар гореспоменатия Седрик и благородната свободна девица лейди Роуина от Харгътстанди, и благородния свободен мъж Ателстън от Кънингзбърг, както и неколцина свободни мъже, техни слуги, както и неколцина техни крепостници, както и един евреин, на име Исак, от Йорк, заедно с дъщеря му, еврейка, и няколко коне и мулета, които благородни лица, заедно със слугите и крепостниците им, с конете и мулетата и гореспоменатия евреин и еврейка, са верни поданици на негово величество и мирно пътуваха по царския път, затова ние искаме и настояваме гореспоменатите благородни лица, а именно Седрик от Ръдъруд, Роуина от Харгътстанди, Ателстън от Кънингзбърг, с техните слуги, крепостници и прислужници, и с конете и мулетата им, и с гореспоменатия евреин и еврейка, заедно с цялото принадлежащо им имущество, да бъдат предадени един час след получаването на настоящото на нас или на тези, които ще определим, и то без да е нанесена каквато и да е вреда на тях или на имуществото им. Ако не сторите това, ние ви заявяваме, че ще ви считаме за разбойници и предатели и че залагаме нашите тела срещу вашите в битка, обсада или по какъвто и да е друг начин, и че ще направим всичко, за да ви увредим и унищожим. Затова нека бог ви закриля. Подписано от нас в навечерието на празника на свети Уитоулд, под големия дъб в Хартхил Уок. Горното бе написано от светия човек, служител на бога, света дева Мария и свети Дънстън, в параклиса на Копмънхърст.“