Уолтър Скот - Айвънхоу

Друг пример за горчивите плодове на норманското нашествие, и то може би най-силният, който можем да дадем, е, че императрица Матилда, дъщеря на краля на Шотландия и по-късно кралица на Англия и императрица на Германия, дъщеря, съпруга и майка на монарси, за да получи образованието си в Англия на млади години, била принудена да живее в манастир като калугерка, тъй като само по този начин можела да избегне задирянията на развратните нормански благородници. Това обяснение тя дала пред великия събор на английското духовенство като единствена причина да се покалугери. Събраните духовници го приели, признавайки за всеизвестни фактите, на които се основавало то. По този начин те са ни дали несъмнено и забележително доказателство за съществуването на онова позорно своеволие, което било черното петно на онази епоха. Те заявили, че цял свят знае, че след завоюването на Англия от крал Уилиам неговите нормански привърженици, опиянени от голямата победа, не признавали друг закон освен собствените си греховни удоволствия, и не само ограбвали земите и имуществото на покорените саксонци, но и най-безнаказано отнемали честта на техните жени и дъщери. Затова твърде обикновено явление било жени и девойки от благородни семейства да се покалугеряват и да търсят убежище в манастир не по божие призвание, а само за да запазят честта си от престъпната необузданост на мъжете.

Такова своеволие царяло по онова време според публичната декларация на събора на духовенството, дадена в летописа на Идмър. Затова не е нужно да даваме повече доказателство за достоверността на сцените, които вече описахме, и които тепърва ще описваме, основавайки се на апокрифните данни на Уордърския ръкопис.

Докато описаните вече сцени се разиграваха в различни части на замъка, еврейката Ребека очакваше съдбата си в една отдалечена и усамотена малка кула. Тя бе доведена тук от двама от маскираните си похитители. След като я блъснаха в малката килия, тя остана сама с една стара вещица, която си тананикаше тихичко някаква саксонска песенчица, за да акомпанира танца на вретеното си по пода. Старицата вдигна очи, когато влезе Ребека, и изгледа изпод вежди хубавата еврейка с онази злостна завист, с която старостта и грозотата, съчетана и с тежки условия на живот, обикновено гледа на младостта и хубостта.

— Ти трябва да се махаш оттук, стара вещице — каза един от мъжете. — Така заповяда благородният ни господар. Трябва да отстъпиш тази стая на по-хубава гостенка.

— Да, да — замърмори старицата, — тъй се отплащат хората за услугите. Беше време, когато стигаше само една дума да кажа, за да изхвърлят най-добрия от всички ви от службата му. А сега трябва да се махам по заповед на всеки слуга като теб.

— Бабо Ърфрид — рече другият, — недей много разсъждава, ами си върви. Заповедите на господаря трябва бързо да се изпълняват. Някога и ти си била нещо, но звездата ти отдавна е залязла. Ти си също като стар боен кон, пуснат да пасе на голо поле — и ти някога си можела леко да препускаш, ама сега едва креташ. Хайде, обирай си крушите!

— Зло да не ви отмине! — рече старицата. — Да пукнете в кучешка колиба! Злият дух Зернебок да ме разкъса ако изляза от собствената си килия, преди да си изпреда конопа на хурката!

— Отговаряй тогава пред господаря, стара вещице — каза човекът и излезе, като остави Ребека със старата жена, в чиято компания бе доведена против волята й.

— Какво ли сатанинско дело са намислили пък сега? — мърмореше си старицата, като от време на време хвърляше с едно око зъл поглед към Ребека. — Не е мъчно да се сети човек — блестящи очи, черни къдри, бяло лице — докато не сложи върху му свещеникът черното миро. Да, лесно е да се досети човек защо са я пратили в тази самотна кула, откъдето толкова ще се чуе писък, колкото от петстотин лакти под земята. Бухалите ще ти бъдат съседи, хубавице, и колкото чуват техните крясъци, толкова ще чуят и твоите. Пък и чужденка! — рече тя, като гледаше дрехите и тюрбана на Ребека. — Къдешна си — сарацинка? Египтянка? Защо не отговаряш? Можеш да плачеш, ама не можеш ли да приказваш, а?

— Не се сърди, майко — каза Ребека.

— Няма нужда да ми казваш нищо повече — отвърна Ърфрид, — лисицата се познава по опашката, а еврейката — по говора.

— Имай милост към мене — рече Ребека — и ми кажи какво трябва да очаквам, след като насила ме довлякоха тук? Живота ми ли искат като изкупление за моята вяра? С радост ще го жертвам!