Уолтър Скот - Айвънхоу

— Живота ти ли, миличка? — възкликна вещицата. — Та какво удоволствие ще им достави да ти отнемат живота? Вярвай ми, животът ти не е в опасност. С теб ще се отнесат така, както някога сметнаха, че е достойно да се отнесат с една благородна саксонска девойка. И нима еврейка като тебе ще плаче, че не е срещнала по-добра съдба? Погледни ме — аз бях млада и двойно по-хубава от тебе, когато Фрон де Бьоф, бащата на този Реджиналд, нападна този замък със своите нормани. Баща ми и седемте му синове отбраняваха своя роден дом кат по кат, стая по стая. Не остана ни едно помещение, ни една стълба в замъка, неопръскана от тяхната кръв. Те умряха — умряха до един, и преди телата им да изстинат и кръвта им да изсъхне, аз станах плячка и посмешище на победителя!

— Няма ли надежда за помощ? Няма ли начин да се избавя? — замоли се еврейката. — Ще те възнаградя богато и пребогато.

Недей и мисли за това — каза старицата. — От тук избавлението е само през дверите на смъртта. И има дълго да чакаме, дълго — прибави тя, като заглади посивялата си глава, — докато се отворят те за нас! И все пак утеха е да си помисли човек, че оставя на земята други, които са също тъй злочести като нас. Сбогом, еврейко! Еврейка или християнка — съдбата ти ще бъде същата, защото имаш работа с хора, които нямат нито милост, нито съвест. Още веднъж, сбогом! Моите конци са изпредени вече — твоята мъка тепърва започва.

— Остани! Остани за бога! — извика Ребека. — Остани тук, па макар и само да ме кълнеш и ругаеш. Все пак твоето присъствие е някаква закрила.

— Даже и присъствието на божата майка не ще може да те запази — отвърна старицата. — Ето я — и тя посочи една грубо изработена икона на Дева Мария, — виж дали тя може да промени съдбата, която те чака.

С тези думи тя излезе от стаята, изкривила лице в подигравателна усмивка, която я загрозяваше още повече. Заключи вратата след себе си и Ребека я чуваше как кълне всяко стъпало, че било толкова високо, докато слизаше бавно и с мъка по стълбите на кулата.

Сега Ребека можеше да очаква съдба, дори по-страшна от тази на Роуина. Каква вероятност имаше да проявяват към една представителка на нейния подтиснат народ макар и малкото снизхождение и уважение, което може би биха проявили към една богата саксонска наследница? Но еврейката имаше това преимущество, че бе по-добре подготвена да посрещне опасността, на която бе изложена, благодарение на силата на характера си и разсъдъка си. Умна и наблюдателна още от ранните си години, разкошът и богатството в бащината й къща и в къщите на другите богати евреи не бяха успели да я заслепят за опасностите, с които бяха свързани те. Като Дамокъл на прочутото пиршество, Ребека винаги виждаше сред това пищно великолепие меча, който висеше закачен на косъм над главите на нейните сънародници. Тези мисли бяха обуздали и направили по-трезв и разумен характера й, който при други условия може би щеше да стане горделив, надменен и упорит.

Благодарение на примера и съветите на баща си, Ребека бе привикнала да се отнася вежливо към всички, които се доближаваха до нея. Наистина тя не можеше да подражава на неговото крайно раболепие, защото й бяха чужди малодушието и постоянното състояние на страх и опасения, които го пораждаха. Но тя се държеше с гордо смирение, сякаш се примиряваше с тежките условия, при които бе поставена като дъщеря на едно презряно племе, но същевременно съзнаваше, че има право, благодарение на собствените си качества, да заема по-високо положение от това, до което произволната тирания на един религиозен предразсъдък й позволяваше да се домогва.

Подготвена по този начин да посреща неволи, тя бе придобила необходимата твърдост да се справя с тях. Сегашното и положение изискваше най-голямо присъствие на духа и тя скоро се окопити.

Първата й грижа бе да разгледа стаята. Но там не откри големи надежди за избавление или закрила. Нямаше никакви тайни входове, нито скрита в пода врата и изглеждаше, че стаята е заградена от всички страни от външната стена на кулата, само вратата, през която бе влязла, я свързваше с главното здание. На вътрешната страна на вратата нямаше резе. Единственият прозорец гледаше към една бойница на върха на кулата и у Ребека отначало се породи надежда, че би могла да избяга оттам. Но скоро откри, че тази бойница няма никаква връзка с другите, че представлява изолирана тераска, заградена както обикновено с парапет, на който имаше отвори, за да могат през тях стрелците от кулата да защищават тази страна на замъка.