Уолтър Скот - Айвънхоу

— Тогаз, нека Аврам, Яков и всички отци на племето ми да ми се притекат на помощ — рече Исак. — Аз не мога да избирам, защото нямам средства да задоволя прекомерните ти искания.

— Хванете го и го съблечете, роби — заповяда рицарят — и нека му помогнат отците на неговото племе, ако могат.

Помощниците му, подчинявайки се по-скоро на очите и на ръката на барона, отколкото на думите му, пак пристъпиха напред, хванаха нещастния Исак, вдигнаха го грубо от земята и като го държаха здраво помежду си, зачакаха по-нататъшния знак на коравосърдечния барон. Бедният евреин гледаше и тях, и Фрон де Бьоф с надежда да открие по лицата им някакъв признак на умилостивяване; но по лицето на барона още играеше същата студена, полуядна, полусаркастична усмивка, с която бе започнал жестоките си слова, а дивите очи на сарацините, мрачно облещени под тъмните им вежди, придобиваха още по-зловещ израз от белия кръг, заобикалящ зеницата, и издаваха по-скоро удоволствие от наближаващата сцена, отколкото неохота да вземат пряко или косвено участие в нея. Тогава евреинът погледна разжареното огнище, където щяха скоро да го разпънат, и виждайки, че няма изгледи мъчителите му да се смилят, решителността му се огъна.

— Ще платя хилядата сребърни лири — каза той и прибави след минутна пауза, — тоест ще ги платя с помощта на моите събратя, защото трябва да се моля като просяк на вратите на синагогата, за да събера тази нечувана сума. Къде и кога трябва да я предам?

— Тук — каза Фрон де Бьоф, — тук трябва да се предаде. Тук трябва да се претегли — да се претегли и преброи на този тъмничен под. Да не мислиш, че ще те пусна, преди да си осигуря откупа ти?

— А каква гаранция ще имам — запита евреинът, — че ще бъда освободен, след като бъде платен откупът?

— Думата на един нормански благородник, мръсни лихварю, честта на един нормански благородник, която е по-чиста от златото и среброто на цялото ти племе.

— Прося извинение, благородни господарю — рече Исак плахо, — но защо трябва да разчитам тъй сляпо на думата на човек, който не дава никаква вяра на моята?

— Защото нямаш друг избор, евреино — отвърна строго рицарят. — Ако сега ти се намираше в съкровищницата си в Йорк и аз те молех да ми дадеш назаем пари, ти щеше да диктуваш и срока на изплащането, и гаранцията. Но тази тъмница е моята съкровищница. Тук ти си в ръцете ми и аз вече не ще благоволя да повтарям условията, при които ще ти дам свободата.

Евреинът изпъшка тежко.

— Поне — каза той, — поне ми върни заедно със собствената свобода и свободата на моите спътници. Те ме презираха като евреин и все пак се смилиха над бедите ми и именно защото се забавиха по пътя, за да ми помогнат, трябва сега да споделят злото с мен. Пък и те може би ще дадат нещо за откупа ми.

— Ако говориш за онези саксонски простаци — каза Фрон де Бьоф, — техният откуп зависи от други условия. Предупреждавам те, евреино, да се грижиш за собствените си работи и да не се месиш в чуждите.

— Значи, тогава — продължи Исак — ще освободите мен и ранения ми приятел?

— Втори път ли трябва да ти препоръчвам, сине Израилев — каза Фрон де Бьоф, — да си гледаш своите работи и да не се месиш в чуждите? Щом вече си направил избора си, остава само да платиш откупа, и то в най-кратък срок.

— И все пак изслушай ме — рече Исак — заради самото това богатство, което желаеш да получиш за сметка на…

Тук той се спря от страх да не раздразни свирепия норманец. Но Фрон де Бьоф само се изсмя и сам попълни думата, която евреинът се бе поколебал да произнесе.

— Искаш да кажеш, Исак, за сметка на съвестта си. Защо се спря, аз ти повтарям, че съм разбран човек. Аз мога да понеса упреците на тоз, който губи, па макар и да е евреин. Ти не се показа така търпелив, Исак, когато търсеше правосъдие срещу Джак Фицдотеръл затова, че те нарекъл лихвар-кръвопиец, след като си му глътнал цялото наследство.

— Заклевам се в Талмуда 111 111 Еврейските закони. — Б. пр. — възрази евреинът, — че ваша милост е погрешно осведомен по този въпрос. Фицдотеръл извади кама срещу мен в собствената ми стая, защото исках да ми върне собственото ми сребро. Срокът за плащане беше по пасхата.

— Не ме интересува какво е направил — каза Фрон де Бьоф. — Въпросът е кога ще получа туй, което ми дължиш? Кога ще получа сребърниците, Исак?

— Нека дъщеря ми Ребека отиде в Йорк — отвърна Исак, — придружена от твои сигурни хора, благородни рицарю, и щом може да се върне пратеник на кон оттам, богатството… — тук той изпъшка дълбоко, но прибави след няколко секунди — богатството ще бъде преброено на същия този под.