Уолтър Скот - Айвънхоу

А внушителната фигура на норманеца сякаш растеше пред очите му като орел, който наперва пера, преди да се спусне върху беззащитната си жертва. Той се спря на три крачки от ъгъла, където нещастният евреин сега се бе свил на мъничка купчинка, и направи знак на един от робите да се приближи. Черният му помощник пристъпи напред, извади от кошницата големи везни и грамове, сложи ги пред краката на Фрон де Бьоф и се оттегли на почтително разстояние, където вече стоеше другарят му.

Движенията на тези хора бяха бавни и тържествени, като че ли душите им бяха изпълнени с предчувствия за ужас и жестокост. Фрон де Бьоф сам започна, като се обърна към злочестия си пленник.

— Най-проклето куче от проклета раса — каза той и дълбокият му сърдит глас пробуди ехото в сводовете на тъмницата, — виждаш ли тези везни?

— Нещастният евреин отвърна със слаб глас:

— Да.

— На същите тези везни — продължи безмилостният барон — ти ще отмериш хиляда сребърни лири според точната И справедлива мярка на Лондонската кула.

— Свети Авраме! — отвърна евреинът, чийто глас се възвърна при тази страшна опасност. — Де се е чувало да се иска такова нещо? Де се е чуло някога, па дори и в приказките на менестрелите, за сума от хиляда сребърни лири? Чий човешки поглед е бил някога ощастливен да види такова огромно съкровище? Претърси къщата ми и къщите на всичките ми сънародници и в стените на целия град Йорк не ще намериш дори една десета от огромната сума, за която говориш.

— Аз съм разбран човек — рече Фрон де Бьоф — и ако няма сребро, не ще откажа да приема злато. Срещу една златна марка за всеки шест лири сребро ти ще избавиш невярното си тяло от такова наказание, каквото никога не си си представял.

— Смили се над мене, благородни рицарю — извика Исак, — аз съм стар, беден и безпомощен. Не е достойно да тържествуваш над мен. Не е велико дело да смачкаш един червей.

— Наистина ти може да си стар — отговори рицарят, — за срам на тези, които са ти позволили да побелееш в лихварство и мошеничество. Може и да си слаб, защото кой ли евреин има здрава ръка и смело сърце? Но добре известно е, че си богат.

— Заклевам ти се, благородни рицарю — рече евреинът, — във всичко, в което вярвам, и във всичко, в което и двамата вярваме…

— Не произнасяй лъжлива клетва — прекъсна го норманецът — и недей оставя упорството ти да реши твоята съдба, преди да видиш и да обмислиш добре какво те чака. Недей си мисли, че ти говоря само да те изплаша и да се възползувам от долното малодушие, което си наследил от племето си. Заклевам ти се в това, в което ти не вярваш, в евангелието на нашата църква и в ключовете, които й са дадени, за да обвързва и освобождава, че решението ми е твърдо и неотменно. Тази тъмница не е място за шеги. Пленници, десет хиляди пъти по-знатни от теб, са умирали сред тези стени и никой не е узнал съдбата им! Но за тебе е отредена дълга и бавна смърт, в сравнение с която тяхната е била щастие.

Той пак даде знак на робите да се приближат и им каза нещо на собствения им език, той също бе ходил в Палестина и там може би се бе научил на жестокост. Сарацините извадиха от кошниците си дървени въглища, духало и шише със зехтин. Единият запали огън с кремък и стомана, а другият сложи въглищата в голямата ръждясала скара, за която вече споменахме, и започна да надува духалото, докато горивото се разжари.

— Виждаш ли Исак — каза Фрон де Бьоф, — железните колове над разжарените въглища! На това топло ложе ще лежиш ти гол като на пухено легло. Един от тези роби ще поддържа огъня под теб, а другият ще маже проклетото ти тяло с масло, за да не загори печеното. Сега избирай между това парещо легло и хилядата сребърни лири, защото кълна се в главата на баща си, ти нямаш друг избор.

— Не е възможно — извика злочестият евреин, — не е възможно да говориш сериозно. Добрият бог, творец на цялата природа, никога не е създавал сърце, способно на такава жестокост.

— Не се уповавай на това, Исак — рече Фрон де Бьоф, — защото ще направиш съдбоносна грешка. Нима мислиш, че аз, който съм виждал как се плячкосват градове и как загиват в тях от огън, меч и вода хиляди мои сънародници християни, ще трепна и ще се откажа от намерението си поради виковете и писъците на един-единствен проклет евреин? Нима, мислиш, че тези черни роби, които не познават друг закон, родина и съвест освен волята на своя господар, които употребяват отрова, клада, кама или въже, щом им смигне той, мислиш ли, че те ще имат милост към теб, когато дори не разбират езика, на който ги молиш? Бъди разумен, старче: освободи се от една част от излишното си богатство. Върни на един християнин част от това, което си придобил с лихварство от неговите братя по вяра. Твоята хитрост може скоро пак да издуе отънялата ти кесия, но нито врач, нито лекарства ще могат да ти върнат изгорялата кожа и плът, ако веднъж те прострем на тези железа. Казвам ти, отброй тука откупа си и бъди щастлив, че с това можеш да се отървеш от една тъмница, от която малцина са излезли, за да разкажат тайните й. Няма да си хабя повече думите — избирай между жалките си пари и своята плът и кръв и каквото ти избереш, това ще бъде.