Уолтър Скот - Роб Рой

— Сива кобила ли? — запитах аз. — Че какво общо има това с нас?

— Жена му, приятелю, жена му — тя е ужасна жена. Тя не може да търпи и най-добрия шотландец, ако идва от Долна Шотландия, а още по-малко обича англичаните. Тя дава мило и драго за всички, които искат да възкачат крал Джеймс и да свалят крал Джордж.

— Странно — казах аз, — как търговските сделки на лондонските граждани могат да се преплетат с революции и въстания.

— Съвсем не е странно — отвърна господин Джарви, — това са само ваши глупави предразсъдъци. Чел съм някога през дългите нощи в хрониката на Бейкър, че лондонските търговци принудили банката в Генуа да наруши обещанието си да даде голяма сума пари на испанския крал и по този начин отплуването на Великата испанска армада се отложило с цяла година. Това как ви се вижда, сър?

— Считам, че търговците са направили на родината си златна услуга, за която трябва с чест да се споменават в нашите истории.

— И аз мисля така. И те ще направят добре и голяма услуга ще окажат на държавата и на човечеството, ако попречат на трима-четирима господа от Горна Шотландия да се хвърлят през-глава към гибел заедно с невинните си хора само защото не могат да върнат парите, които с право са смятали за свои. По този начин ще се спаси и доброто име на баща ви, пък и моите собствени пари, дето ми ги дължат „Озбълдистън и Трешъм“. Та, казвам, ако може някой да направи това, макар и да е прост тъкач, трябва да му се отдава чест и слава като на човек, когото самият крал почита.

— Не знам доколко ще бъде признателно обществото за това — отвърнах аз, — но нашата собствена благодарност ще бъде не по-малка от направената ни услуга.

— И ние ще се постараем да я подкрепим със съответните услуги от наша страна — прибави господин Оуън, — щом господин Озбълдистън се върне от Холандия.

— Не се съмнявам, не се съмнявам. Той е много почтен и благонадежден човек и с моя помощ може да върши голяма търговия в Шотландия. Да, сър, ако тези ценни книжа могат да се измъкнат от ръцете на филистимяните, те имат стойност — да, да, имат стойност, когато са в добри ръце, а това са вашите ръце, господин Оуън. Аз ще ви намеря трима души в Глазгоу, господин Оуън (при все че нямате голямо мнение за нас шотландците), които ще ви дадат сумите, необходими, за да се възстанови кредитът на фирмата ви само срещу тези ценни книжа като гаранция. Това са Санди Стийнсън в Трейдз Ланд, Джон Пайъри в Кандълригз и още един, чието име сега няма да споменавам.

Очите на Оуън светнаха при тези изгледи за спасение, но скоро лицето му пак стана унило, като си спомни колко малко вероятно е да могат да се открият и върнат ценните книжа (активите — както ги наричаше той).

— Не се отчайвайте, сър, не се отчайвайте — каза господин Джарви, — аз толкова се заинтересувах вече от вашите работи, че съвсем съм хлътнал в тях. Аз съм също като баща си, черковния настоятел (вечна му памет) — веднаж заинтересувам ли се от работата на някой приятел, тя вече става и моя работа. И така, утре сутринта ще си обуя ботушите и ще потегля с господин Франк през Драймън Мур. Ако аз не мога да склоня Роб, пък и жена му, то не знам кой ще може. Аз винаги съм им бил добър приятел досега, да не говорим за това, че ако бях само споменал името му снощи, това щеше да му струва живота. Има да ми трият сол на главата в съвета Грейъм и Маквити, пък и други съветници! Те неведнъж са ми натяквали за родството ми с него — и имат една уста! Казвал съм им, че не оправдавам грешките на никого, но като оставим настрана това, което той е сторил против законите на страната, и грабежите му в Ленъкс, и това, че някои хора са имали нещастието да загинат от неговата ръка, той е по-честен човек от всеки един от тях. Пък и защо да обръщам внимание на приказките им? Ако Роб се е поставил извън законите, сега няма закони, според които човек да отговаря за престъпленията на тези, с които е бил във връзка, както имаше през тежките времена на последните Стюарти. И аз имам език на шотландец — щом те приказват, знам да им отвърна.

За мен беше голямо удоволствие да наблюдавам как съветникът постепенно превъзмогваше всички граници на предпазливостта под двойното влияние на обществното си чувство и на приятелския си интерес към нашите работи, подпомогнато от естественото му желание да избегне всякаква загуба и да получи някаква печалба, както и от известна доза безобидна суетност. Под общия напор на тези съображения той най-после стигна до смелото решение сам да поведе атаката за възвръщането на бащиното ми имущество. Всичко, което той ми каза, ме караше да вярвам, че ако книжата са у този авантюрист от Горна Шотландия, може би ще бъде възможно да го убедим да ни ги предаде, още повече, че не би могъл да очаква някаква лична полза от тях, ако ги задържи. Знаех при това, че присъствието на неговия роднина ще има доста голяма тежест пред него. Затова с радост се съгласих с предложението на господин Джарви да тръгнем рано на другата сутрин.